До нея седеше група четирийсет-петдесет годишни мъже. На масичката между тях бяха сложени кутийки бира и те обсъждаха на висок глас някоя си Биргита от рецепцията и дали имала силикон в циците. Мирисът на афтършейв идваше оттам и тя изведнъж разбра.
Във вагон-ресторантът имаше свободно място; още не бяха започнали да сервират. Веднага щом седна, тя метна чантата си на масата, за да извади мобилния и да се обади на Терез. Намери телефона и същевременно установи липсата на нещо друго. Със стиснати челюсти набра Терез и каза:
— Онзи Макс Хансен е бил у вас. И ми е задигнал MP3-плеъра.
Макс Хансен се намираше на наклонена плоскост. Беше се пуснал и сега се хлъзгаше. Надолу. Не му пречеше, понеже зад това лежеше съзнателно взето решение. Той отиваше към дъното по своя воля и се движеше на забавен каданс, все едно е на ски-ваканция. Носеше му наслада и се надяваше да успее да бие спирачки преди катастрофата.
Началното ускорение, първото побутване по гърба беше на Коледа.
Беше прекарал Бъдни вечер в пиене и скърцане със зъби срещу безумието на Тура Ларшон. От звукозаписната компания бяха загубили интерес към пробния му запис, след като научиха за клипа в „Майспейс“. Предполагаемата му дойна крава беше избягала от обора и си предлагаше вимето на всеки, който пожелаеше да я издои. Безплатно за всички, елате и опитайте.
Не можеше да изкара и петак. Липсата на договор — шансът, който можеше да му обърне късмета — се бе превърнал в неговото падение. Беше пресметнат риск, но той не беше си представял, че всичко може да отиде по дяволите точно по този начин, и това го измъчваше. В беса си бе извадил Робан и бе на път да го метне през балкона, но успя да се удържи.
Преди да припадне на дивана, дълго време плака и гали Робан по лъскавата физиономия, молеше го за прошка.
На Коледа се обади на Клара. Тя беше една датчанка, която си мислеше, че е забърсал в Кафето преди около година. Беше се възползвал от датския си — доколкото го знаеше, беше говорил шеговито за родината и после я беше завел у дома. Нещата се бяха развили прекалено лесно и на сбогуване се оказа, че тя очаква да ѝ се плати. Тя си получи парите, а Макс получи телефонен номер.
Макар Клара да бе стара за неговия вкус — около трийсет, — той неведнъж бе разчитал на нея. Понеже не го привличаше особено, се налагаше ръцете или устата да влизат в действие. Пък и така излизаше по-евтино.
Сега тя му разясни, че става дума не само за празник, а и за неудобен час; накратко казано — допълнително петстотин заради работата на връх Коледа. Нямаше как. Макс се нуждаеше от нея.
Докато тя пристигне в апартамента му, Макс вече беше успял да изгълта няколко уискита и беше изпаднал в сантиментално настроение. Опита се да я заговори на датски с детинските изрази, които помнеше, но Клара ясно показа, че просто иска да се свършва по-скоро. Искаше да се прибере при дъщеря си.
Така че Макс се съблече и се настани на креслото. Клара започна да го обработва с ръка. Практиката ѝ беше да не използва уста, ако няма презерватив. Но като за начало трябваше да има на какво да се сложи презерватива. Тя разтриваше и галеше, даже се предаде и заговори насърчително на датски.
Никакво чувство. Никакво вълнение. Нищичко.
Той никога досега не беше изпитвал подобни проблеми с Клара. Напротив. Фактът, че всичко е нагласено поначало и не съдържа никакъв момент на несигурност, го караше да се отпуска и да получава ерекция още при първото докосване. Не и този път. Стана както като гледаше записите си. Нещо в него се беше прекършило след преживяното с Тура Ларшон и в този момент, докато седеше и гледаше безжизнения си член, осъзна, че никога няма да се върне. Беше импотентен.
Клара въздъхна и го погали с пръст.
— Хайде, мечо, усмихни се на Клара.
Макс отблъсна ръката ѝ и отметна глава. Вратът му леко изпука и той внезапно осъзна какво иска.
— Ухапи ме — нареди той.
Клара не реагира и той посочи рамото си.
— Ухапи ме силно. Ето тук.
Клара, която естествено беше запозната с феномена, сви рамене, надвеси се над него и го ухапа. Макс прошепна:
— По-силно.
Тя го ухапа силно, за малко да му пусне кръв и в тялото на Макс се разля нещо меко и приятно. Нареди ѝ да го ухапе на друго място. Тя не искаше повече, но той я помоли да го зашлеви. И после още веднъж, по-силно.
Ушите му звънтяха, а пенисът му все така лежеше безжизнено като смачкана змия, но той усещаше удовлетворение и спокойствие като след успешно сношение. Докато плащаше на Клара, тя му обясни, че не си пада по този род работи, но имала една колежка, Диса, която била по-специализирана. Даде на Макс телефонния ѝ номер. Весела Коледа.