Имаше обаче една спънка. Тура Ларшон никога нямаше да подкрепи проекта, а той не знаеше на какво е способна, ако научи с какво се е захванал. Беше си дилема — меко казано.
С помощта на компютъра Макс се зае да проверява следите, намерени в апартамента. Първо установи, че не съществува никой с ЕГН-то на Тура. Ангелика Тура Ларшон обаче съществуваше, при това с почти същия номер; само една цифра се различаваше.
Наистина интересно стана, когато Макс провери Ленарт и Лайла Седерштрьом. Прочете статиите за брутално убитата двойка естрадни певци и за сина им Джери, за странната стая, открита в мазето. Той събра две и две — гърбът му знаеше достатъчно за склонността на Тура към насилие; изведнъж дилемата вече я нямаше.
Нямаше и спънка, единствено секирата, която сега той държеше над врата на Тура Ларшон. Той можеше да прави каквото си поиска, а тя нямаше да смее да издаде и звук.
В понеделник сутрин Тереса отиде на училище. Докато вървеше през автобуса, всички глави се извъртаха в нейна посока. Тя седна най-отзад и преметна обутите си в новите ботуши крака върху облегалката отпред. Всички я зяпаха и хихикаха. Погледнеше ли ги в очите обаче, веднага извръщаха поглед.
Осем души от класа ѝ бяха пристигнали преди нея. Стояха събрани в групичка и чакаха първия час да започне. Един от тях бе Карл-Аксел, документалният оператор. Вътрешно Тереса беше напълно спокойна, дори след като отдалеч срещна очите му. Ботушите даваха на стъпките ѝ солидност и тежест, докато вървеше по коридора.
Тя беше на два метра от групичката, когато Карл-Аксел се ухили:
— Здравей, Тереса.
След което се ощипа по бузата и я издърпа няколко пъти, за да се чуе мляскащ звук. Няколко от момчетата избухнаха в смях.
Тереса можеше да седне най-отзад и да се преструва, че нищо не е станало. Някой щеше да заяви, че за съжаление за обяд няма да има наденици, друг, че се надява тя да не е яла твърде много на закуска. Този род приказки. Тя можеше да седи, забила поглед в пода, и да се прави, че не чува. Но беше обмислила положението и бе стигнала до извода, че това няма да помогне.
Вместо това отвърна на усмивката на Карл-Аксел, все едно е направил нещо много забавно, пристъпи към него и го ритна между краката. Ботушите бяха подсилени със стомана отпред и ударът се получи идеално. Карл-Аксел се катурна, все едно бяха изритали патерица изпод него, преви се одве на пода и се затресе, още преди да е успял да изпищи. Устата му се отваряше и затваряше, лицето му пребледня. Тереса се надвеси над него.
— Какво казваш? Какво искаш да ми кажеш, Карл-Аксел?
От устата на Карл-Аксел се процеди нещо средно между хленч и шепот; на Тереса ѝ се стори, че казва:
— Само се шегувах…
Тя стъпи върху бузата му, натисна лицето му към пода и се обърна към другите.
— Някой друг да иска да се шегува?
Никой не се обади и Тереса вдигна крака си. Подметката беше оставила отпечатък върху бузата на Карл-Аксел. Цялото му тяло се тресеше, докато притискаше ръце към слабините си и съскаше нечленоразделно. Тя го погледна, без да изпита никакво задоволство. Той беше чисто и просто едно жалко и уплашено малко момче — тя чак съжали, задето го ритна толкова силно.
Вече нямаше какво да се направи. Тереса седна на чина и кръстоса ръце на гърдите си в очакване случката да отмине. Сигурно щеше да има и други подобни, но тя се беше върнала към старата си мисъл за простотата и си беше изготвила план за деня. В момента, в който някой ѝ кажеше или направеше нещо подигравателно, тя щеше да го ритне. Момичетата по пищяла, момчетата по оная работа, стига да успее. Толкоз.
Събраха се още няколко съученици, но Карл-Аксел все така отказваше да се изправи. Всички си шепнеха и обясняваха случилото се на новопристигналите.
Агнес дойде едва няколко минути преди началото на часа. Дотогава Карл-Аксел бе успял да се понадигне и сега седеше, облегнат на шкафчето. Тя наклони глава и го попита:
— Защо седиш така?
Карл-Аксел поклати глава и Патрик се намеси:
— Тереса го ритна. Между краката. Супер силно.
Агнес се обърна към Тереса и по устните ѝ пробяга колеблива усмивка. Отначало Тереса помисли, че това е вид одобрение, но след като Агнес не седна до нея както обикновено, предположи, че е било усмивка от немай-къде.
Планът на Тереса сполучи над всякакви очаквания. Всички от класа я избягваха, но и през остатъка от деня никой не си позволи нито дума срещу нея. Дори Йени не успя да измисли нещо злобно, поне не в очите ѝ. Тереса се съсредоточаваше върху вълка в себе си и запазваше спокойствие.