Ако спускането на Ингемар Стенмарк не бе прекъснало изпълнението му на китара, може би той нямаше да подивее като тийнейджър, а тогава може би никога нямаше да прояви интерес към Терез. Ако не бяха открили Терез и тя не бе убила родителите му, той нямаше да заживее с нея. Ако той не свиреше на китара, ако не беше намерил онзи портфейл, ако Терез не се бе държала така грубо… в крайна сметка всичко го бе отвело при Парис и падането на колене на паркинга. Значи беше добро.
Навярно новооткритото му щастие го караше да гледа прекалено лекомислено на трудностите с Терез, но сякаш и тя самата бе намерила пътя си. Общуваше с приятелките си и като че ли се приспособяваше към един малко по-нормален живот.
Единственият черен облак на небосклона на Джери беше Макс Хансен. Няколко седмици след завръщането му от САЩ онзи се впи в него като пиявица, за да принуди Терез да влезе в студиото. Джери разбра, че Макс Хансен е наясно с миналото им, тъй като го използва като заплаха. Джери попита Терез дали иска пак да пее в студио, но тя отказа. Макс Хансен не прие този отговор и Джери смени телефонния си номер.
Албумът все пак излезе и въпреки скрития номер, обажданията започнаха да валят; Джери се изпълни с черни мисли за Макс Хансен. Журналисти разпитваха за Тесла или Тура Ларшон; Джери не знаел за какво говорят. След пет такива разговора той измъкна кабела, метна телефона в кофата за боклук и си купи мобилен с предплатена карта.
В края на май Джери получи писмо. Пликът съдържаше десет нови банкноти от по хиляда крони и писмо, в което с агресивен тон се казваше, че ще получи още двайсет бона, стига да гарантира присъствието на Терез в „Скансен“ сутринта на двайсет и шести юни. Най-добре било веднага да се свърже с Макс Хансен и да обещае, че ще се заеме с въпроса, иначе адът щял да му се стори тесен.
Джери запази десетте хиляди за сватбата и попита Терез как смята да постъпи. Тя отвърна, че не знае, и той трябваше да се задоволи с този отговор. Какъв избор имаше? Да напъха Терез в чувал и да я отнесе в „Скансен“? Можеше единствено да стиска палци, да се моли и да се надява на най-доброто.
В последно време контактите му с Терез се ограничаваха само до прагматични въпроси. Тя си имаше свой живот, той — също. Той се грижеше хладилникът да е пълен с детска храна и плащаше сметките. Иначе тя се оправяше сама, докато той прекарваше все повече време при Парис и Малкълм.
Джери бе така потънал в новото си положително отношение към света, че даже не се замисли, когато в края на май случайно чу, че предишният собственик на магазина бил брутално убит и ограбен. Просто една тъжна история, която не го засягаше, и слава Богу.
Около седмица след излизането на албума Тереса получи имейл от Макс Хансен: „Прочети и помисли. 26 юни. Потвърди.“
Бяха приложени голям брой статии за Ленарт и Лайла, препис от завещанието, сочещо Джери за наследник, личните документи на Ангелика Тура Ларшон и копие от формуляра на Терез за „Айдъл“.
Макс Хансен искаше да покаже, че е подготвен и макар фактът, че той знае, да не беше новост, желаният ефект бе постигнат. Самата мисъл — как с едно щракване на мишката можеше да изтрие цялото им съществуване — беше ужасяваща и за първи път Тереса се уплаши истински. Прати дълъг имейл на Терез, в който описваше различни сценарии, както и какви алтернативи имат и заключваше, че може би все пак щеше да е най-разумно тя да участва на „Алсонг“. Това поне щеше да им осигури време да измислят нещо.
А нещото беше очевидно. Проблемът беше как да доближат Макс Хансен толкова, че да могат да го извършат и после да се измъкнат, без да ги заловят. Тереса нямаше търпение. Човекът в магазин бе попаднал на пътя ѝ случайно, тя го беше убила и се бе почувствала добре едва дълго след това. С Макс Хансен беше друго. Тя го чакаше и този път щеше да се наслади от начало до край… стига да ѝ се удадеше случай.
Пръстите бяха започнали да я сърбят по неприятен начин; изпитваше и някакво засмукващо усещане в корема. Чувството, че е жива, бе започнало да се помрачава от неканени картини. При вида на нечий тил в автобуса замръзваше, представяше си инструмента в ръката си, копнееше да замахне. Един следобед бе останала в библиотеката сама с библиотекарката и изведнъж ѝ се прииска да я убие. Например да попита за някоя необичайна книга, да я последва в склада. Една тухла, една тръба. Удар в главата, после още един. И още един. Докато се отвори. И след това червения пушек; да го вкуси, да го приближи отново.