След като чува сърдитото бръмчене зад гърба си, решава, че идва откъм някоя необичайно голяма оса. Знае, че в такъв случай е най-добре да стоиш мирно. Не да заразмахваш ръце. Свежда поглед към бележника си, чудейки се дали да напише нещо за осата.
А после идва пробождането във врата. Болката е неописуема. Пръстите ѝ се разперват и стават леденостудени. Отваря уста, за да изкрещи, но нещо засяда в гърлото ѝ. По бележника покапва кръв и тя притиска ръка към шията си, която е наполовина пробита от бързо въртяща се бургия. След това бургията излиза и тя успява да осъзнае какво е станало, преди да припадне.
Макар това да не е от събитията, в които се очаква от публиката да се включи, Исайло Йованович не може да се въздържи да не припява. За трета поредна година идва на „Алсонг“ и за колкото и интегриран да се смята след седемнайсет години в Швеция, все пак не знае песните. Все тоя Еверт Тоб, в Белград никога не го беше чувал.
АББА обаче е друго нещо. Като тийнейджър Исайло и приятелите му си разменяха касетки, а именно под звуците на „Фернандо“ той бе получил първата си целувка.
Знае, че има приятен тенор и макар хората около него да не пеят, той се включва в песента на момичето горе на сцената. Никога не е чувал някой да пее така и му носи наслада да чуе собствения си глас, примесен с неговия.
Чува далечни писъци и предполага, че момичето е някакъв идол. За него е без значение, важна е само радостта от преплитането на гласовете им.
Насред щастието от музиката получава жесток удар в челюстта, ужасна болка над брадичката. Нещо в долната му челюст се счупва и той се строполява на земята. За няколко секунди устата му се напълва с кръв и отломки от зъби. Той не разбира. Това не е Швеция, каквато я познава.
И тогава вижда замахващия чук и вдига ръце, за да се защити. Главата му бръмчи и не може да фокусира картината. Размазана фигура отстъпва леко встрани; следва унищожителен удар право в темето.
Юхан Лейонйерта е на седмото небе. Той отиде на „Алсонг“ по една-единствена причина и надеждата му се сбъдна. Ула Сало го докосна. Юхан боготвореше Ула Сало от самото начало и Ула бе един от вдъхновителите му да признае хомосексуалността си преди осем години, да напусне Шиса и да се премести в Стокхолм.
Ула притича през публиката, пеейки „The Worrying Kind“ и Юхан протегна ръка. А Ула не само докосна ръката му. За момент я стисна и погледна Юхан в очите, докато пееше: „Be good for goodness sake.“ Думите и докосването го разтърсиха.
Юхан знае, че е нелепо. Той е на трийсет и две години, а е вманиачен по някаква знаменитост. Снима ръката си с телефона, въртя думите „be good for goodness sake“ из главата си отново и отново, все едно са мисъл на някакъв гуру, линия, която да следва в живота си. Знае, че е нелепо, но не му пука, иска да се отдаде на радостта си.
Чува писъците наоколо, но ги филтрира през собственото си преживяване, тълкува ги като викове на радост и веселие. О, обича и АББА, а това момиче пее невероятно; но точно сега не това е важното.
Той работи като дърводелец и веднага разпознава звука зад ухото си. Бормашина. Все пак обаче не свързва звука с мъчителното пробождане в гърба — прекалено невероятно е. Едва след второто пробождане чува как оборотите на бормашината се забавят и същевременно усеща разтърсваща болка в костите.
Обръща се и бургията се забива в гърдите му; белият му дроб е пробит и той започва да кашля кръв. Бургията е извадена и той отваря уста, за да отправи призив, молитва. За част от секундата успява да различи въртящата се спирала, преди контурите ѝ да се размажат и тя да се забие в окото му.
Елси Карлсон ги беше виждала как идват и си отиват. Работеше тук още от времето на Егон Шерман, но ако трябваше да избира, би дала гласа си за Босе Ларшон. Не че на Ласе му имаше нещо, нито пък на новия, но Босе Ларшон умееше да излъчва сърдечност като никой друг. Едно време това се ценеше.
Обикновено е достатъчно да дойдеш около два часа, за да си намериш място, но днес изглежда участва някой особено популярен и се налага Елси да седи на проходилката си. В интерес на истината, вече ѝ се иска да свършва, понеже здравата се умори. Човек очаква някой младеж да се сети да ѝ предложи мястото си, но времената не са такива.
Мелодията в момента е приятна, а момичето се справя чудесно. Доколкото Елси си спомня, то не участва в репетициите — това е уникален случай. А може би просто Елси го е забравила. Напоследък ѝ се случва все по-често.