Приоритети, Джоел. Приоритети.
Това, което отначало бе взел за кавга, се оказва борба на живот и смърт. Разпознава съпругата на Роберт Сегервал, но не и младото момиче, с което тя се боричка — ако може да се нарече така. Възрастната жена размахва ръце, мъчи се да одере лицето на младата, но Джоел вижда, че битката е загубена. Момичето държи в едната ръка дълъг нож, а в другата — бормашина.
Джоел няма как да стигне навреме. Докато той се затичва, ръката с ножа замахва. Джоел не би могъл да направи по-перфектен удар дори по време на обучението си за командос. Острието прорязва гърлото на възрастната жена и тя полита назад с ръце на шията.
Тя най-после осъзнава, че бягството е единствената възможност. Понеже е в капан между момичето и тичащия насам Джоел, тя се запрепъва нагоре по стълбите към сцената, докато кръвта блика по гърдите ѝ.
Приоритети.
Той трябва да спре това момиче, преди да е успяло да направи още нещо. С две широки крачки стига до него и изтръгва ножа от ръката му. То успява да го удари един път по главата с бормашината, преди той да му я избие. Извива ръката зад гърба му, докато вика:
— Какво правиш, мамка му, да не си полудяла!
Момичета се отпуска в ръцете му и спокойно продумва:
— Не съм луда. Съвсем нормална съм даже.
Когато Ева Сегервал изкачва последното стъпало до сцената, за жалост нищо не може да ѝ напомни, че мечтата ѝ най-сетне се е сбъднала.
Тя изостави музикалните си амбиции преди двайсет и три години, за да подкрепя мъжа си в телевизионната му кариера. Но как само мечтаеше преди това! Как един ден Босе Ларшон ще обяви името ѝ и тя ще излезе на сцената на Солиден под клоните на брезите, как ще застане пред публиката!
А сега стои точно там и не може да го оцени. Животът ѝ изтича през гърлото, краката ѝ джапат в кръв, докато се препъва към ангелската фигура, която стои зад микрофона и продължава да пее.
За секунда погледите им се срещат и Ева се уплашва дори повече от преди. Тук няма да намери помощ. Големите сини очи я гледат без съчувствие, сякаш даже не забелязват потоците кръв, покриващи светлата ѝ лятна рокля. Тя изкашля още кръв и с крака, които не я държат, полита наляво, покрай входа към сцената, покрай опразнените места на оркестъра, покрай цветята и нататък по пристана.
И тогава най-после пред нея се отваря път за бягство. Със замъгления си поглед вижда как водата на Меларвикен проблясва далеч под нея. Тя се завтича натам, но се блъсва в невидима стена, пада назад и остава да лежи, предава се.
Оркестърът отдавна бе престанал да свири и Терез стоеше сама на сцената на Солиден и пееше последните куплети акапелно, макар вече никой да не слушаше. Под краката ѝ цареше хаос.
Трийсетина души лежаха мъртви или умиращи по пейките, по земята. Една жена бе успяла да избяга на сцената, а кръвта шуртеше от гърлото ѝ; беше се ударила в стената от плексиглас, която пазеше завет откъм Меларвикен. Сега лежеше просната на пристана, водещ към правостоящата публика. Терез върна микрофона на стойката, отиде при жената и изпи червения пушек.
Някои от групата бяха заловени от охранителите или от други възрастни, други бяха повалени и прегазени от панически бягащата публика, трети още стояха надвесени над последната си жертва и изсмукваха живота ѝ.
Терез отиде до края на пристана, отметна глава и зави. За миг всяко движение замръзна, когато сърцераздирателният звук вледени лятната вечер. А после дойде отговорът откъм другите момичета. Надигнаха се окървавени лица, оголиха се зъби, заловените напълниха дробовете си с въздух, а Лин, която лежеше до бариерата със счупен крак, се надигна и се присъедини.
От четиринайсет гърла се изтръгна един и същи вой, надигащо се и падащо виене с едно-единствено послание.
Ние съществуваме. Страхувайте се от нас.
А после дойдоха още охранители, още силни ръце и задърпаха и обезвредиха дивите зверове, които се бяха промъкнали сред човешките обиталища.
Тереса бе успяла да се прокрадне покрай сцената и докато другите момичета бяха обърнати в бяг или вече бяха заловени, тя повика Терез при себе си. Заедно изтичаха до ограждението на вълците. Подминаваха групи хора, прави, насядали или налягали, на безопасно — както бяха преценили — разстояние от ужаса. Ридания и вопли и от деца, и от възрастни изпълваха въздуха.
Тереса видя един мъж да прегръща вероятно съпругата и сина си и изведнъж ѝ хрумна една мисъл. Подробност, за която не се бяха сетили, докато планираха този ден.