— Ами Джери? — попита тя. — Той тук ли е?
Без да забавя крачка, Терез отвърна:
— Той нямаше да идва. Казах му да не идва.
Сигурно беше гледал по телевизията, сигурно вече знаеше какво е станало. Но той не беше тук, нямаше риск да е сред мъртвите. Това носеше някакво облекчение.
Те тичаха и хората им правеха път. Един млад глас се провикна:
— Тя беше, дето пееше!
Но не последва реакция. Терез и Тереса тичаха една до друга, докато стигнаха ограждението.
Преди „Алсонг“ да започне, когато всички се бяха събрали при Солиден, Тереса бе използвала арматурната ножица да изреже дупка с размерите на врата в мрежата, за да даде възможност на сивите им братя и сестри да се включат.
Никой от тях не се бе възползвал от случая, но вълците като че ли бяха почувствали царящата паника в околността, тъй като няколко се бяха показали от бърлогите и скривалищата си и предпазливо обикаляха около отвора в оградата, оголваха зъби и ръмжаха. Тереса ги погледна и поклати глава.
— Не дойдоха при нас.
Терез стоеше с издадена напред глава и оглеждаше рунтавите фигури, които на свой ред я наблюдаваха. И след това се случи. Отначало Тереса не разбра какво погъделичка ръката ѝ. Сведе поглед и видя, че пръстите на Терез търсят нейните. Тя сграбчи ръката на Терез и я стисна. Те стояха дълго така, рамо до рамо, пред вратата, хванати за ръка.
После Терез проговори:
— Тогава ние ще отидем при тях.