Джери го хвана под мишниците и го вдигна от кошарата, а то остана да виси отпуснато, даже не подритваше. Джери внимателно го смушка в корема и повтори: „Бип, бип.“ Нито усмивка, нито дори бръчка между веждите. Джери мушна по-силно, направо забоде пръст. Нищо. Все едно той не съществуваше, все едно нищо казано или сторено от него не правеше каквото и да било впечатление.
Преструваме се на недостъпни, така ли, малко изчадие?
Пусна детето на походното легло и го ощипа по ръката, здравата. Така прищипа меката бебешка плът, че пръстите му се срещнаха през плата и кожата. Нищо не стана и той мина на бедрата, и двете. Здраво щипане, което би разревало всяко седемгодишно. А бебето просто продължаваше да зяпа право през него, без да издаде и звук. Джери го прие като предизвикателство. Щеше да изкопчи някаква реакция.
Залепи му звучен шамар. Пляс. Главичката отхвръкна настрани и бузата се зачерви. Но все така нито звук. По челото на Джери изби пот, а в гърдите му загоря черна лампа.
Окей, изчадието може да беше нямо и глухо, и дявол знае какво още, но пък няма как да не усеща болка. Би трябвало поне да се просълзи, да се намръщи, все нещо. Неспособността на Джери да му направи каквото и да било впечатление го вбеси. Искаше отговор.
Той вдигна бебето с изпънати ръце и се отдалечи няколко крачки от леглото.
— Ако те изпусна на пода, би трябвало да усетиш. Нали?
Поприбра ръце и повтори заплахата си близо до лицето му, за да го разбере.
— Чуваш ли? Ей сега ще те изпусна на пода.
Така и не разбра дали наистина щеше да го стори или не. При последната му дума ръката на детето се изстреля със змийска бързина и се вкопчи в долната му устна, стисна и ноктите се забиха във венеца му. После дръпна.
Джери изпита такава болка, че от очите му рукнаха сълзи. Каквото и да е било намерението му, от шока в крайна сметка изпусна детето. То увисна на устната му за секунда, достатъчно устната да се пооткъсне от венеца и устата му да се напълни с кръв.
Детето падна на циментовия под с памперса надолу и остана да лежи, загледано в Джери, който притискаше устата си с ръце и крещеше. На нощната масичка стоеше чашка във формата на слон — ушите представляваха дръжка. Джери вдигна капака и се изплю. Слюнка и кръв се смесиха с млякото. Той плю известно време, докато най-лошото мина. След това откъсна парче домакинска хартия, направи я на топка и я пъхна под устната си.
Детето все така лежеше по гръб и го наблюдаваше. Джери клекна до него.
— Окей — промърмори. — Окей. Сега вече се разбираме.
Той вдигна момиченцето, като гледаше да държи лицето си далеч от ръцете му, и го върна внимателно в кошарата. То беше съвсем спокойно, единствената промяна у него бе, че сега по пръстите на лявата му ръка имаше малко кръв.
Джери седна на походното легло и облегна лакти на коленете си. Загледа изпитателно малката. Макар устната да го болеше, не можеше да се въздържи да не се усмихне широко. Направо сияеше. Изведнъж сграбчи решетките и така разтресе леглото, че тя се търкулна напред-назад.
— Да му се не види, сестричке! — извика той. — Сестричке! Ей!
Детето не реагира по никакъв начин, но това си беше самата истина: имаше си нещо като сестра. Започваше да я харесва. Съвсем ѝ хлопаше дъската. Никой нямаше да може да се бъзика с нея. Тя беше неуязвима. Сестра му.
На Джери му се празнуваше, затова затрополи нагоре по стълбите към къщата и след малко се върна в мазето с бутилка уиски и чаша, пак седна на ръба на леглото, сипа си половин чаша и я чукна о решетките.
— Наздраве.
Отпи една голяма глътка и лицето му се изкриви, понеже алкохолът проникна през хартията и накваси раната. Той изплю тампона на пода и проми с още уиски. После облегна брадичка на дланта си и загледа момиченцето замислено.
— Знаеш ли как се казваш? — промълви. — Казваш се Терез. Като онази Баадер-Майнхоф. Терез.
Това беше името ѝ, усети го още докато го казваше.
— Терез. Точно така.
Наля си още. Детето се набра до седнало положение и после до изправено. Застана както го беше заварил в началото.
— Какво има? — попита Джери. — Искаш да опиташ ли?
Той се протегна към една хавлиена кърпа, топна я в чашата и я поднесе към Терез, но тя не отвори уста. Джери я побутна с кърпата.
— Едно време са правели така. Отвори си устата.
Терез я отвори и Джери пъхна ъгълчето на кърпата. Момиченцето го засмука и после пак легна с кърпата в уста и очи, неотклонно вперени в Джери.
— Ами, наздраве — Джери изпразни чашата.
След десет минути и още една чаша краката на Джери взеха да омекват. Той огледа стаята. Нещо го накара да потърси под леглото и гледай ти!