Той седеше на кухненската маса и пиеше кафе със сладкиши заедно с родителите си.
Просто беше станало съвсем естествено. Все едно беше нормално. Никаква подозрителност при пристигането му, никаква скрита критичност, никакъв тлеещ конфликт между родителите му, който можеше да лумне в някой подигравателен коментар. Само кафе, домашни вкуснотии и сладки приказки. Джери гледаше ту Ленарт, ту Лайла, които си топяха сладките в кафето.
— Какво ви става, бе?
Лайла се обърна към него.
— Става ли ни нещо?
Джери посочи подредената маса.
— Да, мамка му, стоите си като… де да знам… пет пари в кесийка. Все едно всичко е цветя и рози. Какво ви става?
Ленарт сви рамене.
— И какъв е проблемът?
— Няма проблем. Точно това му е зловещото. Да не сте влезли в някаква секта?
Джери не разбираше нищо. Изгълта още няколко парчета сладкиш, благодари и слезе в мазето.
Кошарата на Терез беше прибрана и тя вече спеше в старото му легло. Не носеше и памперс, значи явно се беше научила да ползва тоалетната в мазето. В стаята се беше появил ръчно изработен шкаф с дървена решетка отпред. Джери различи зад решетката сиди плеър. Терез стоеше насред стаята, напълно неподвижна. В едната ръка държеше компактдиск.
Беше станала много хубаво момиченце. Светлорусата коса се диплеше около лицето с огромните сини очи — същински ангел.
Джери така се впечатли от гледката, че седна на пода срещу нея, без да отрони и дума. Терез бе вторачила поглед в устните му. След десетина секунди тя пристъпи към него и го удари силно през устата с вик:
— Говоли!
Джери за малко да падне по гръб, но успя да се подпре на едната ръка. Инстинктивно зашлеви Терез, достатъчно силно, че и тя да се катурне.
— Какви ги вършиш, мамка му, изчадие такова?!
Терез се изправи, отиде до леглото и се покатери отгоре. Седна с гръб към него и лице към стената и си затананика. Джери опипа устата си. Този път нямаше кръв.
— Слушай, сестричке — подвикна той. — Така няма да се разберем.
Раменете ѝ се присвиха и главата ѝ се преклони, сякаш се срамуваше. Джери омекна и каза на гърба ѝ:
— Е, карай. Голяма работа.
Той приближи на пръсти и видя, че тя изобщо не се червеше от срам. Беше навела глава просто за да се огледа по-добре в компактдиска в ръцете си. Джери понечи да го вземе.
— Я да видим какво си имаш.
Терез издърпа диска и изръмжа. Няма по-точна дума за звука, излязъл от гърлото ѝ. Джери се изсмя и се оттегли.
— Добре, добре. Няма да ти го взимам. Разбрах. Както искаш, сестричке.
Известно време постояха в мълчание един до друг. Джери гледаше Терез, а тя гледаше себе си. Накрая, без да се обръща към него, тя нареди:
— Говоли.
— Е, нали ти говоля. Какво искаш да кажа? Извинявай ли? Да не се сърдиш, че ме нямаше? А? Ами, извинявай.
— Талата говоли. Пей.
Джери сбърчи вежди. И накрая разбра. Извади китарата и изсвири до. Терез се обърна и погледна пръстите му, докато той пак изсвири до. Ръката ѝ се стрелна. Тя го удари с ръба на диска през пръстите и изпищя един-единствен дълъг тон.
Джери се удържа да не я зашлеви. На дясната му ръка се появи червена ивица. Терез изпя тона отново и надигна диска за нов удар.
— Да, да — извика Джери. — Кротко. Разбрах.
Той изсвири Emaj7 и Терез отпусна ръка.
— Бях забравил. Sorry.
Джери не беше писал нови песни, затова известно време импровизираха — Джери свиреше разни подходящи акорди, а Терез пееше. Мелодиите, които се получаваха, звучаха не по-зле от предварително композираните от него с такова старание.
Той заглуши звука от струните с ръка и се огледа из стаята. Мизерният ѝ мъничък свят. Сиди плеърът, леглото, бурканите с бебешка храна.
Така ли трябва да бъде?
Внезапна болка в ръката го разбуди от размислите. Терез пак беше атакувала с диска.
— Талата говоли!
Джери разтърка ръката си.
— Да му се не види, да не съм машина?! — Той почука по китарата. — Талата говоли, когато аз искам, ясно?
Терез се наведе и внимателно погали грифа, като шепнеше:
— Тала? Тала?
Тя долепи ухо до струните и за момент Джери помисли, че китарата ще ѝ отговори. Даже и той се надвеси над грифа.
С периферното зрение зърна ръката с диска, летяща към бузата му, и отскочи. Ръбът на диска се заби в китарата и леко нащърби дървото. Терез ококори очи и закрещя:
— Тала! Голката тала!
Тя се протегна към китарата, като че ли за да я утеши; от очите ѝ се стичаха сълзи. Джери се изправи.
— Не че нещо, сестричке, ама си пълно психо. Няма съмнение.