— Този мъж ей там е ченге — каза Нора.
Тайлър изхвърча от колата. Изтича покрай линейката. Сигналните светлини хвърляха червени отблясъци и тя успя да види вляво от верандата някакво тяло. Беше в униформа. Жена с пистолет в ръката бе коленичила до един мъж и правеше знаци на санитарите да побързат с носилката.
Мъжът на земята бе непознат на Тайлър.
— Това е мъжът от „Къщата на Звяра“ — извика Нора, която бе застанала пред камионетката.
— Хей! — извика жената. — Кои сте вие? Махайте се!
— Имаше ли тук трима мъже? — попита Тайлър.
— Да.
— Къде са?
— Казаха, че ще влязат през някакъв тунел.
— Добре ли са?
— Да! Махнете се оттук!
Тайлър и Нора стигнаха до омнито едновременно. Джанис стоеше до задната врата.
— Влизайте — извика рязко Тайлър.
Трите врати се хлопнаха силно.
— Какво ще правим сега? — попита Нора.
— Ще ги последваме.
Тайлър дръпна лоста назад и подкара колата на заден ход към улицата.
— С какво ще им помогнем? — попита Нора. — Само ще им пречим.
— Трябва ни оръжие — каза Джанис.
Тайлър тръгна напред, зави по тревата до линейката и спря рязко. С Нора изскочиха от колата.
— Почакайте! — извика полицайката.
— Нужно е оръжието им! — каза Тайлър. — Трябва да помогнем.
— Ще помогнете като се махнете оттук.
Санитарите вдигнаха падналия полицай и го положиха на носилката.
— Моля Ви! — каза Тайлър. — Ще Ви ги върнем.
Жената насочи пистолета си към Тайлър.
— Изчезвай!
— За бога, госпожо! — изтърси Нора.
Тя се прицели в Нора.
— Глупава гъска! — изкрещя Тайлър.
Завъртя се бързо и се качи в колата. Нора хлътна вътре и хлопна вратата.
— Нищо не можем да направим без оръжие — каза Джанис.
Тайлър обърна колата и удари спирачката. Загледа се покрай задницата на камионетката през голото поле към гората, от другата страна на улица „Плажна алея“.
— Капитан Франк — сети се тя.
— Какво той?
— Харди каза, че имал цял арсенал.
— Да вървим! — подкани ги Джанис.
Тайлър мина направо през полето. Колата подскачаше по неравната земя и хрущеше през бурени и ниски храсти. Цялата се друсаше и тресеше. Нора се притисна в таблото. Тайлър се бореше да не изпусне волана. След малко фаровете осветиха редицата пощенски кутии. Забеляза един процеп през дърветата вляво, а колата подскочи от едно малко възвишение и падна върху черния път.
— По дяволите! — извика Нора.
Тайлър завъртя волана. Почти щеше да се размине с дървото. Последва силно раздрусване, когато го удари. Десният фар се разби, но колата отскочи и продължи да се движи. Излезе на тясното неравно платно на улица „Сийсайд“, а единственият й фар пронизваше тъмнината.
— Ето го! — каза Нора.
Тайлър натисна педала на спирачката и обърна към автобуса. Колата излезе от пътя. Гумите й шумно минаха през куп празни бирени кутии. Тайлър натисна клаксона с всичка сила.
Нора и Джанис изскочиха, докато издърпваше лоста на ръчната спирачка. Когато ги настигна, те вече тропаха силно на вратата на автобуса.
— Какво става?
Тайлър се обърна. Белобрадото лице на Капитан Франк се бе показало през един отворен прозорец, някъде по средата на автобуса.
— Ние сме — каза тя. — Тайлър и Нора. Снощи си приказвахме в бара, спомняте ли си? Имаме нужда от помощта Ви.
— Правилно ли чух изстрели? — попита той.
Гласът му прозвуча пиянски.
— Преследват Звяра. Вашият Бобо. Искаме да им помогнем. Имате ли оръжие?
— Преследват Бобо ли?
— Побързайте. Можете да дойдете с нас, ако искате.
— А-а-а!
Лицето му изчезна от прозореца. Вътре в автобуса светна нещо, което огря ярко боядисаните стъкла. След няколко секунди вратата се отбори.
— Мили боже, ти ли си това, Джанис Крогън?
— Аз съм — отговори тя.
— Изглежда Бобо те е нападнал.
— Да.
— Трябва да побързаме — каза Тайлър и пристъпи към вратата.
Капитан Франк носеше къси гащи на райета и нищо друго. Тялото му бе покрито с бели косми.