— Вземете си някакви дрехи — каза му Тайлър, — и ни покажете къде държите оръжията си.
— Да, качете се на борда, милички.
Гормън стискаше в потната си ръка полицейския револвер и слизаше по стълбите на мазето след Ейб и Джек. С другата ръка се държеше за парапета. Бе тъмно, като изключим светлата пътека, която образуваше фенерът.
Стъпалата скърцаха под краката им.
Пръстеният под на мазето изглеждаше сив. След това фенерът обходи помещението от край до край. Снопът светлина обикаляше в кръг. По стените се извиваха и умираха сенки.
— Ето я твоята дупка — прошепна Ейб.
Насочи светлината върху едно тъмно петно близо до купа с кошници.
Гормън се опита да каже нещо. Но от устата му излезе само задавен звук. Изкашля се и попита:
— Снимахте ли го?
— Да — каза Джек. — Тогава чухме Джанис.
В пълно мълчание Гормън ги последва към пода на мазето. Застанаха един до друг в основата на стълбите. Ейб насочи фенера към стената до стълбата. Спря снопа светлина върху корабен сандък.
— Това е вратата им — каза той.
Гормън забеляза халка с късо въже, закачено отстрани на сандъка — очевидно дръжка, с която сандъкът се премества към стената.
Светлината разкри входа на тунела.
И звяра.
— Добре, че не си е тръгнал — прошепна Джек.
Приближиха се.
Съществото лежеше с лице към пода, в самото начало на тунела. Плътта му лъщеше толкова бяла, сякаш светеше. Гърбът му бе нарешетен. Гормън бързо извърна поглед от остатъците от главата.
— Не сме го снимали — предупреди го Джек.
Гормън пое дълбоко дъх.
— Имате ли нещо против да го обърнете?
— Имаме работа — каза Ейб. — Можеш да останеш тук, ако искаш.
Прескочи една от разперените ръце и влезе по-навътре в тунела.
— Чакайте. Не можете да ме оставите.
— Тогава тръгвай — каза му Джек и последва Ейб.
Светлината се превърна в слаб отблясък, когато Ейб изчезна зад един завой. Още един миг и Гормън щеше да остане на тъмно. Стисна зъби и започна да обикаля звяра. Гледаше го и едва ли не очакваше, че ръката му с остри нокти ще го сграбчи за глезена. Светлината изчезна. Вече не го виждаше. Нещо го бутна в обувката. Той изпищя и подскочи.
Втурна се напред. Блъсна се във влажна стена. Намери пътя си пипнешком по завоя, докато най-сетне забеляза пред себе си трептящата светлина и забързаните фигури на Джек и Ейб.
— Чакайте ме! — извика той.
Джек се обърна.
— По-тихо, по дяволите!
Гормън бързо се присъедини към двамата мъже. Стоеше близо до Джек. Не можеше да освободи мисълта си от трупа на звяра при входа на тунела. Сигурно е мъртъв. Но не мръдна ли в тъмнината? Единият проснат крак на звяра се блъсна в обувката му? Не, просто го е ритнал, като е минавал покрай него. Трябва да е мъртъв.
А ако не е?
А ако идва след тях?
Абсурд!
И въпреки това, с гърба си усещаше, че нещо пълзи.
Настъпи Джек.
— По дяволите, внимавай къде стъпваш!
— Може ли да вървя между двама ви?
— Хайде, давай. Малко да понастъпиш и Ейб.
— Ще престанете ли да говорите? — прошепна Ейб.
Джек се притисна в стената на тунела. Гормън мина покрай него. Като чу зад себе си стъпките на Джек, веднага се почувства по-добре. Но сърцето му продължаваше да бие лудо. Устата му бе пресъхнала и леко му се гадеше. Краката му трепереха.
Вече съжаляваше, че тръгна с тези мъже. Трябваше да остане в мотела, на сигурно място.
Мисълта за мотела му напомни за Джанис.
Значи, момичето не е умряло. Това беше удар. Поне нямаше никакво подозрение, че той е убил родителите й. Слава богу!
Но тя щеше да създаде неприятности, независимо, че договорите бяха унищожени. Ако отнесе въпроса в съда… Разбира се, че може да разреши проблема като й даде сумата, за която се бяха споразумели.
Половината от всичко!
Ако „Черната река“ бе такъв бум — куп глупости за духове и едно-единствено самоубийство (ах, да, самоубийството, Марта) за да звучи достоверно и да се продава по-добре — то успехът на тази история трябва да скочи до небесата.
Колко души умряха досега? Тази нощ — четирима. Трима снощи. Пленничеството на Джанис (ще трябва да я интервюирам!), двама затворени в къщата на Куч от бог знае колко време. И най-голямата печалба от всичко това е трупът на звяра.