Другият клекна и приближи лице към коленичилия мъж.
— Ето какво ти предлагам — каза той кротко. — Стани и се извини на дамите. Плати им антената. След това влез в камионетката и стой там.
— А ако не се съглася? — промърмори той.
Мъжът го потупа по рамото и каза спокойно:
— Ще оставя Джек да ти размаже физиономията.
Изправиха се. Едрият мъж се обърна към Нора и Тайлър. Държеше главата си наведена. С ръкав избърса кръвта от устата си. Бръкна в задния джоб и извади портфейла си, като охкаше и пъшкаше. Измъкна една десетдоларова банкнота и я подаде на Тайлър с трепереща окървавена ръка. Джек се приближи и погледна банкнотата.
— Я виж, колко евтино иска да мине копелето!
Грабна портфейла му и измъкна двадесет долара, взе десетдоларовата банкнота от мъжа и двете ги подаде на Тайлър. След това му върна портфейла.
— Сега се извини! — каза слабият мъж.
— Извинете — промърмори, без да вдига очи.
— Моля — отговори Нора.
С ръце отпуснати до тялото, тя пристъпи към него и заби юмрук в слабините му. Той нададе силен вик и се наведе към земята. Нора го блъсна с коляно по кървящия нос. Ударът го събори назад. Слабият мъж се отмести от пътя му, а пълният, който се казваше Джек, се усмихна на Нора и заръкопляска.
3
— Приятно ми е. Нора Брансън — тя подаде ръка на мускулестия мъж.
— Джек Уайът.
— Тайлър Моран — представи се Тайлър и се ръкува със слабия мъж.
— Ейб Клантън.
— Имената ви са като на двойка гангстери — пошегува се Нора, докато се здрависваше с Ейб, а Тайлър с Джек. Беше изненадана от топлото му ръкостискане.
— Да — каза Джек. — Ние сме опасни типове.
Тайлър погледна зад Ейб и видя, че непознатият се изкатери по канавката и се качи в камионетката.
— Явно днес имахме късмет — каза Нора.
— Видяхме го как ви изтика от пътя — обясни Ейб. — Карахме точно зад вас.
— Браво. Добре, че спряхте. Много хора биха отминали.
— Да — каза Тайлър. — Искрено ви благодарим.
Ейб кимна леко. Гледаше я втренчено и изпитателно, което я смути. Искаше да отмести поглед, но не успя.
— Направи ли ви нещо?
Тайлър поклати глава.
— Нищо особено.
— Надявам се, че тази кръв е от него, а не е от вас.
— Да.
— А вие — обади се Нора — на север ли пътувате? Защо не спрем заедно някъде по пътя да ви почерпим!
Предложението накара сърцето на Тайлър да се разтупти. После огледа разкъсаната си окървавена блуза.
— Не мога никъде да отида в този вид.
— Тогава се преоблечи — предложи Нора.
— Да, наистина.
— Какво ще кажете за поканата ми?
— Аз съм съгласен — каза Ейб.
Джек потърка ръце.
— Добре.
— Карайте след нас — предложи Нора, — а ние ще спрем на първото прилично място, което видим.
— Готово.
— Ау — извика Нора, — един момент! Заклещени сме!
Тя кимна към задницата на колата.
— Сега ще я оправим — каза Джек.
Ейб се пресегна през шофьорското място и освободи ръчната спирачка. Хвана волана, опря рамо на отворената врата и започна да бута, докато Джек тикаше задницата. Малкото омни се измъкна от канавката. Ейб издърпа отново спирачката.
— Готово — каза той. — Ще ви изчакаме напред.
— До скоро — каза Нора.
Мъжете се отправиха към своята кола, а Тайлър коленичи на дясната седалка и извади от жабката пакет парфюмирани книжни кърпички. След това изпълзя навън и извади една. Когато избърса лицето си, салфетката стана кафеникавочервена.
— Изчистих ли се?
— Горе-долу.
— Господи — промълви и подаде пакета на Нора.
Заобиколиха колата. Докато Нора се почистваше, Тайлър отвори капака на багажника и разкопча куфара. Ръцете й бяха мръсни, изцапани от тревата и издраскани от падането в канавката. По коляното, с което беше ударила мъжа в лицето, имаше от неговата кръв.
Тайлър изчака да отмине някаква кола, след това съблече блузата си. Пъхна я в един ъгъл на багажника.
— По дяволите! — промърмори тя, когато видя кървавите петна върху белия сутиен.
Не можеше тук, на пътя, да си смени и сутиена. Кожата й също бе изцапана, като че ли беше изгоряла от слънцето на големи петна. Взе една тоалетна кърпичка от Нора и почисти раменете, корема и гърдите си. Обърна се към Нора.