Започна да сваля ризата си.
— Направих го на пух и прах! — възкликна възторжено Капитан Франк.
— Джек добре ли е? — попита Тайлър, докато Ейб превързваше разкъсаната й счупена длан с ризата си.
— Да! Свършихме добра работа. Къде е Нора? — попита той.
— Не зная. Предполагам, че е навън.
— Харди простреля Джанис — каза Капитан Франк. — Оставихме ги в другата къща, а Нора изтича да повика помощ.
— Харди я е застрелял?
— Взел я за Звяра.
— Лошо ли е пострадала?
— Раната не е смъртоносна. Но след това чухме и други изстрели. Това същество сигурно е влязло неочаквано и при, тях, преди да дойде при нас. Добре ме цапардоса, но нищо ми няма. Навреме дойдох на себе си, за да го убия.
Ейб свърши с превръзката.
— Да се махаме от това място. Ще те заведем в болница.
Придърпа внимателно дрипите от пуловера върху гърдите й.
Тя изпъшка. Седна.
Капитан Франк събра остатъците от полата. Извърна очи, докато подаваше дрехата на Ейб.
Ейб й помогна да стане. Обви полата около нея. Капитан Франк даде колана си, за да я завържат и потърси сандалите й. Намери единия под първото стъпало, а другия — до главата на звяра. Ейб я поддържаше, докато ги обуваше.
Старият мъж прибра пистолета, който бе заел на Тайлър. Пъхна го в предния джоб на бермудите. А своя „Лугер“ мушна в другия джоб.
— Готови сме — каза той.
Отправи се по стълбите. Ейб прегърна Тайлър и заедно излязоха от мазето.
Попаднаха в кухнята на Куч. Минаха през тесен, осветен в синьо коридор. В преддверието стоеше група хора. Джек държеше под прицел дебела жена с превързано лице, която много приличаше на Маги Куч. Слаба жена по нощница стоеше с гръб към вратата. До гърдите си притискаше бебе.
Джек се намуси.
— По дяволите — каза той. — Какво правиш тук, Тайлър? Какво се е случило?
— Попаднали са на още един звяр — отговори Ейб.
— По дяволите!
— Убих го — каза Капитан Франк. — Пратих го на онзи свят.
— Къде е Нора?
— Добре е — каза Тайлър.
— Къде е онова момиче? — попита Ейб. — Онова, което се опита да ни застреля?
— Тя е дъщеря ми. Казва се Санди — отговори жената с бебето.
— Търсихме я — Джек повдигна рамене. — Не знаем къде е изчезнала.
— Да се махаме оттук.
— Вратата е заключена — каза Джек.
— Да разбием ключалката.
— Зная къде е ключът — каза жената с бебето. — Ще го взема. Трябва ми само една секунда.
— Добре — съгласи се Ейб.
Подаде бебето на Джек.
— Ще го подържите ли за малко? Веднага се връщам.
— Естествено.
— Казва се Джуд. Джаджмънт Ръкър Хейс — гласът й леко потрепери, когато изговаряше името му.
Джек пое бебето и му се усмихна.
Жената тръгна по стълбите.
— Ключът горе ли е? — попита Ейб разтревожено.
— Не се притеснявай — каза Джек. — Маги изстива. Трябва да има свръх късмет, за да оживее.
— Добре. Но не се приближавайте до нея.
Жената избърза по стълбите. На върха се обърна вляво и изчезна по коридора.
— Ще излезем след минута оттук — каза Ейб и погали Тайлър по гърба.
Бебето загука в ръцете на Джек.
— Много е сладък — промълви Джек.
Усмихнатото бебе протегна ръчичка и го докосна по бузата.
— Ти си истински бандит — каза Джек и погъделичка Джуд по коремчето.
Майката се появи на горната площадка.
— Взехте ли ключа?
Тя кимна и тръгна надолу.
Предната част на нощницата й бе тъмна и прилепнала към гърдите. Лицето й бе изцапано с кръв.
— Боже господи — промълви Ейб и хукна към стълбите. Ръката й се протегна към него. От пръстите й увисна тънка верижка.
— Ключът — каза тя.
— Какво стана? Ранена ли сте?
— Не. Добре съм. Тя… Маги… Тя уби Джуд. Джуд. Моят… Бащата на детето ми.
Ейб стъпи на стъпалото до нея и я обхвана с ръка.
— Използвах ножа. Маги уби Джуд с нож и аз я убих с нож.
— Успокойте се — каза Ейб.
— Така беше правилно.
— Маги се съвзе и Ви нападна, докато взимахте ключа?
— Не. Не, тя…
— Такава ще е версията пред полицията.
— О!
Ейб отключи входната врата и бавно я отвори.