— Той има чудесна къща…
— Зная, зная. Не съм загубила връзка с него — легна на леглото по гръб и вдигна високо Скоти. Той се разплака. — По дяволите, какво му направих!
Седна в леглото и върна бебето на Тайлър. Той прегърна майка си през шията и се хвана здраво за нея.
— Уплаши ли те голямата лоша Нора?
— Не настройвай детето срещу мен. Ако не бях аз, нямаше да го има. Ако не бях показала среден пръст на онзи идиот на шосето…
— Точно така. Кажи „Благодаря“, Скоти!
Скоти изплака.
— Това ми напомня нещо — каза Нора. — Познай къде пренощувах снощи! В мотела „Уелкъм Ин“. Беше претъпкано, като при вас. Но Джанис ме пусна да преспя в стаята на родителите й.
— Как е тя?
— Искаш да кажеш, че не знаеш?
— Видях я няколко пъти по телевизията. Научих, че книгата й е бестселър през последните шест месеца.
— Тя получи — мили боже! — над един милион за авторските права, филмът ще започне да се снима след две седмици. Ще снимат на място.
— Но как е тя?
Радостта изчезна от лицето на Нора.
— Снощи ме събуди с писъци. Имаше кошмари. Стояхме будни до сутринта и си говорихме. Сънува кошмари. По-рано са били всяка нощ, докато сега не се появяват толкова често. Каза, че написването на книгата много й помогнало — изхвърлила от себе си голяма част от преживяното. Помогнало и защото се запознала с този Стив Сондърс. Агентът на Харди го изпратил да й помага. Той написал и редактирал книгата и след това сътворил сценария. Имам чувството, че двамата са много близки. В момента той е в Лос Анджелис. Чака да започнат снимките. Придумах я да му се обади тази сутрин в седем и това я ободри. Мисля, че се справя добре — Нора възвърна усмивката си. — А снощи след вечеря отидохме до „Последен шанс“. Капитан Франк беше във форма. Той е най-голямата знаменитост в града.
— Сигурна съм, че ужасно му харесва.
— На върха на славата си е. Трябваше да го чуеш: „Аз убих Звяра, милички.“ Всички в бара го черпят. Каза да ти предам много поздрави и имам поръчение да ти съобщя, че можеш да запазиш колана му.
— Мислех да му го изпратя.
— Можеш да си спестиш пощенските разноски — тя стана от леглото. — Добре, бебчо, искам да стоя тук и да си бъбрим цял следобед, но имам спешен ангажимент.
— Разбирам те.
Нора мина покрай нея и отвори вратата.
— Почакай — каза Тайлър. — А ходи ли на обиколката?
— Сигурно се шегуваш. Не отидох поради една-единствена причина — опашката беше дълга почти километър. И са вдигнали цената на билетите на дванайсет и петдесет. Правят истинско богатство.
— Кои са те?
Нора вдигна рамене.
— Дъщерята на Куч е собственица на къщата. Не зная кой води обиколките. Зърнах някакво хлапе, най-много на четиринайсет-петнайсет години.
— Тази къща трябваше отдавна да е затворена.
— Глупости! Трябваше да я изгорят до основите. Но вътре поне го няма вече Дан. Питах един, който излизаше и разбрах, че Дан вече не е експонат. Предполагам, че не са си дали труда да поръчат восъчната му фигура отново.
— Радвам се.
— Ей, почти забравих книгата за теб.
Нора пристъпи към отворения куфар. Изпод горната рокля извади книга с позната обложка: „Ужасът в Малкаса Пойнт“ от Джанис Крогън. На корицата бе показана недодялана детска рисунка на звяр, нарисуван с молив.
— Имаш ли си вече екземпляр?
Тайлър кимна.
— Добре, но съм сигурна, че нямаш автограф. Чакай да видя тази да не е на Джек — отвори книгата. — Да, тази е.
Тайлър седна на леглото, постави Скоти в скута си и пое книгата.
— Ще се видим по-късно — каза Нора.
— В шест в бара — припомни й Тайлър.
— Да, ще бъдем там.
Нора излезе.
Тайлър обърна заглавната страница. Със синьо мастило, точно под името на автора, бе написано:
На моята добра приятелка Тайлър и на Ейб, който спаси живота ми — с благодарност и най-добри пожелания. Нещата, които се случват през нощта, умират завинаги. Да сме живи и здрави!