— Сега ще дойде сервитьорката, за да вземе поръчката — каза момичето и ги остави.
— Приятно местенце! — удиви се Джек.
— Специално го избрахме — отвърна му Нора.
— Често ли идвате насам? — попита Ейб, повдигайки едната си вежда, без да откъсва очи от Тайлър.
— Винаги, когато минаваме.
— Ние сме от Лос Анджелис — съобщи Нора. — А вие?
— Оттук-оттам — отговори Джек.
— Много са потайни — каза Нора. — С какво се занимавате? Да не сте ограбили банка?
Джек се ухили:
— Това е идея, Ейб!
— Може да се каже, че непрекъснато пътуваме.
— По фермите ли работите?
Джек се засмя. Приличаше по-скоро на хихикане, високо и тънко — странен звук, като се има предвид че идваше от толкова як и силен мъж. Тайлър в крайна сметка реши, че подхожда на бебешкото му лице.
Дойде сервитьорката. Нора си поръча водка с мартини, а Тайлър — коктейл „Маргарита“. Ейб поиска мексиканска бира. Казаха му, че няма. Той се задоволи с „Майкълъб“. Джек поръча същото.
— И така — каза Нора, — значи не бягате от полицията?
Усмихнат, Ейб поклати глава.
— Всъщност току-що се уволнихме от морската пехота.
— А-ха, имате жилави вратове — тя се обърна към Тайлър. — Нали ти казах? Силни мъже.
— Току-що се уволнихте, така ли? — попита Тайлър.
— От понеделник сме цивилни.
— А влязохме през 67-ма — допълни Джек.
— По дяволите. Това прави колко — дванайсет години?
— На нас ни харесваше — каза Джек.
— Но не толкова, че да продължим още — добави Ейб.
Джек сбърчи нос и поклати глава.
— Когато няма истинска война, става досадно.
— Шегувате ли се? — попита Нора.
— Не че обичаме особено боя — каза Ейб.
— Говори от свое име — допълни Джек.
— Животът в морската пехота през мирно време е скучно ежедневие, а след последния провал скоро няма да видим истински действия на сухопътните войски. Няма голям смисъл да служиш в армията, когато не се води война. Затова решихме да излезем и да видим как живее другата половина от човечеството.
— С какво ще се занимавате? — попита Тайлър.
— С колкото се може по-малко неща — усмихна се Джек.
— В момента се правим на туристи. Тръгнахме в понеделник, разгледахме разни забележителности, останахме няколко дни в Сан Франциско.
— Мотаем се — обобщи Джек.
Сервитьорката донесе питиетата.
— За щастливите срещи — вдигна тост Нора.
— Наздраве — отвърна Джек.
— И благодаря, че ни помогнахте — добави Тайлър.
Ейб се усмихна.
— За нас е удоволствие!
Пиха. Джек въздъхна силно.
— А-а-а — каза той, — това е истински гуляй.
— След като сте от Лос Анджелис — обади се Ейб, — какво ви води насам?
— Просто… — започна Тайлър.
Нора се намеси.
— Преследваме една от старите изгори на Тайлър.
Защо трябваше да го казва? Тайлър почувства как се изчервява.
— Така или иначе бяхме наоколо, на конференция в Сан Франциско. Решихме, че можем да го потърсим, да видим какво прави.
Ейб я погледна. Разочарование ли беше това в очите му? Или просто интерес и любопитство?
Тайлър вдигна рамене.
— Някога бяхме… много добри приятели. Не съм го виждала от пет години.
— Надявате се искрата да пламне отново?
Тя сведе поглед в коктейла си.
— Нещо такова.
— Би трябвало да живее в Малкаса Пойнт — каза Нора. — Градът се намира на около един час нагоре по пътя. Ще преспим там.
— Какво съвпадение — каза Джек. — И ние.
Ейб погледна приятеля си и вдигна вежди.
— Спомняш ли си в колата? Преди по-малко от половин час те попитах защо да не спрем да пренощуваме в това градче Малкаса Пойнт и ти се съгласи.
— Точно така беше — потвърди Ейб.
— Може би пак ще се срещнем в Малкаса Пойнт, момичета.
Сега беше ред на Ейб да се вторачи в питието си. Обърна бавно бутилката, като оглеждаше гърлото й.
— Кой знае? — продължи Джек, широко усмихнат. — Може би? Светът е малък!
— И градът е малък — добави Нора.
— Ако случайно ви срещнем, момичета, можем ли да ви поканим на вечеря?