Тя поклати глава и изду с език лявата си буза. Намръщи се на питието и отпи още една глътка.
— Може да е стоял известно време. Не знам. Два дни преди това в номер девет имаше една жена с дете. Това беше, когато… когато… онзи тип…
Изведнъж лицето на Джанис се сви. Затвори и стисна клепачи, устата й се изви в пародия на усмивка и от очите й потекоха сълзи. Хлипайки силно, затисна с длан очите си. Другата й ръка трепереше и разлюля питието в чашата.
Брайън взе чашата от пръстите й. Джанис се приведе и зарови лице в двете си ръце. Той седна до нея и прегърна разтрепереното й тяло.
— Успокой се — каза утешително и стисна рамото й. — Всичко е наред, Джанис.
— Съжалявам — успя да промълви между хлипанията. — Вие трябва…
— Шш-шт — той нежно погали косата й.
Потупа гърба й. Тя се дръпна, когато я докосна, но той усети приятната топлина на тялото й.
Бавно тя възвърна самообладание.
Гормън й подаде книжна салфетка. Момичето попи сълзите и избърса очи. След това седна изправена и пое дълбоко дъх, който изпусна треперейки.
— По-добре ли си? — попита Брайън.
— По-добре съм — тя подсмръкна и разтърси глава, като че ли засрамена от поведението си. — Съжалявам. Мислех… мислех, че съм го забравила. А всъщност, май не съм — усмихна се вяло. — Този тип, за когото ви разказвах… той… господи!
Ръката на Брайън погали съчувствено гърба й.
— Успокой се — каза той.
— Хванах го, когато се опитваше да влезе в едно от бунгалата — каза тя бързо, като че ли да приключи по-скоро. — Водеше със себе си едно момиченце, малко дете на име Джони. Беше убил родителите й. Беше я отвлякъл и, господи, какви ужасни неща й правеше! Разбрах всичко това по-късно. Но този тип, казваше се Рой, ме сграбчи и двете ни завърза в една от стаите… Изнасили ни.
— Какъв ужас — промълви Гормън.
— Да. Той… той беше… толкова гаден — тя стисна здраво устни, мускулите на челюстите й изпъкнаха и шумно пое въздух през ноздри. — Както и да е, това се случи два дни преди да намеря дневника. Не зная дали Рой има нещо общо с него. Джони успя да се освободи и избяга, а той хукна след нея. Тогава го видях за последен път. Просто изчезна, както и четирима от нашите гости. Всичките, петима души… — тя сви рамене. — Като че ли изчезнаха от лицето на земята.
Вдигна чашата от пода и отпи.
— Имаше още нещо странно. Тези хора — те бяха в стаи девет и дванадесет — оставиха целия си багаж и една кола. През нощта багажът им беше още тук, но на другата сутрин всичко бе изчезнало. С изключение на дневника, който намерих след един ден. Дали са го забравили те или не, нямам никаква представа. Възможно е да е лежал под леглото с дни, седмици, или кой знае колко време. Ето как намерих дневника.
— И не си казала на никого? — попита Гормън.
— Не. Бях сама в стаята. Чистех с прахосмукачката. Погледнах в него и веднага разбрах, че се разказва за „Къщата на Звяра“. Разпознах името на жената — Торн. Тя е построила къщата, а децата и сестра й били първите жертви. Тя умряла в някаква лудница. Знам всичко това от посещенията в къщата. Често ходех на обиколки. Не че ми харесваше особено, но това е най-голямото забавление наоколо. Така че когато имаме гости от други градове — роднини и близки — винаги ги водим в „Къщата на Звяра“. Затова познавах много добре историята, която разказват в къщата и когато видях какво пише в дневника, очите ми едва не изскочиха. Скрих го в стаята си и го прочетох целия по-късно. Доста се уплаших.
— Защо? — попита Гормън.
— Прочетете го и ще разберете. Искам да кажа, аз знаех, че някой е убил всички тези хора, но си мислех, че е… Не знам точно какво, но не чудовище, за бога. Мислех, че всичко това са глупости, докато не прочетох дневника. Освен това бях малко неспокойна, че държа в ръцете си такова документално четиво. Ако някои хора бяха разбрали…
— Какви хора?
— Ами като Маги Куч. Тя е старата чанта, която е собственица на къщата. „Къщата на Звяра“! Ще я видите, ако отидете да разгледате обекта. И този подлизурко, Уик Хапсън. Той й е като лакей — продава билетите.
— Когато днес следобед спряхме там — отбеляза Гормън, — на касата стоеше младо момиче.
Джанис вдигна рамене.
— Нямам представа коя може да е. Опитвах се да стоя настрани от мястото. Не можеш да го отбягваш непрекъснато, но не съм ходила на обиколка, откакто прочетох дневника. И нямам никакво намерение. Може да са наели някое момиче. Не зная.