— След като прочете дневника, какво направи?
— Нищо. Държах го скрит. Много си мислех да го изхвърля. Бях неспокойна от самия факт, че е в мене. Но след това реших, че е ценен. Когато миналата година прочетох Вашата книга, разбрах, че може да се напише книга по него. И Ви се обадих с писмо.
Гордън се наведе напред и взе касетофона.
— Има ли още нещо, което желаеш да добавиш?
— Не, това е всичко.
Той изключи касетофона.
Джанис изпи остатъка от мартинито. Остави празната чаша върху леглото.
— А сега какво?
— Сега — каза Гормън, — ще прочета дневника. Утре ще посетим къщата. Искаш ли да дойдеш ли с нас?
— Не. Не зная. Може би. Ще си помисля.
7
Магистралата по крайбрежието на Тихия океан зави навътре към сушата, веднага след като тръгнаха от ресторанта при фара. Сега караха през гористи хълмове. Соленият дъх на океана беше изчезнал и на негово място се долавяше сладкия аромат на борови гори. Синият мустанг се скри от погледа им, когато свиха на следващия завой. Тайлър намали газта и изчака, докато го видя отново да се появява в огледалото.
— Виж — извика Нора.
Знак, на който пишеше „МАЛКАСА ПОЙНТ, 3 мили“, сочеше отклонение вляво. Тайлър намали и даде мигач, след което рязко пресече празното платно.
— Изчакай ги — каза Нора.
Започна да пълзи, докато видя мустанга, който също зави. Отново набра скорост. Пътят извиваше по сенчест хълм и постепенно се спускаше надолу. Недалеч пред тях, на паважа, подскочи катеричка с рунтава опашка като въпросителен знак. Тайлър натисна спирачката. Катеричката продължи пътя си.
От лявата страна възвишението беше по-ниско и зад неговия хребет, през дърветата, Тайлър виждаше океана. Полъхът на вятъра през прозореца изведнъж стана по-хладен и отново замириса на море.
— Почти стигнахме — каза Нора.
Стомахът на Тайлър се сви. Почти стигнаха. Ръцете й се изпотиха. Воланът се хлъзгаше. Тя избърса дланите си, една по една, в крачолите на кадифените джинси.
— Хайде първо да потърсим къде ще пренощуваме, преди да разпитваме за Дан — предложи тя.
Нора се съгласи.
Пътят свиваше вдясно, в полите на планинското възвишение. Надписът до канавката гласеше: „ДОБРЕ ДОШЛИ В МАЛКАСА ПОЙНТ, население 400 жит. КАРАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО.“ Тайлър си пое дълбоко дъх. Белите й дробове се изпълниха докрай.
Тя се вгледа пред себе си. Пътят беше равен и прав. Водеше към центъра на града. Селището беше малко — само няколко пресечки с магазини от двете страни на улицата, преди асфалтът да завие в далечината и да изчезне в гората.
— Че мястото е затънтено, както и да е — обади се Нора, — но трябва да има мотел. И искрено се надявам това да не е този — добави тя, гледайки надясно.
Тайлър също погледна. През пречките на желязна ограда видя двуетажна викторианска къща с овехтели стени, издадени прозорци и островърха кула.
Нора каза:
— Виждаш ли, а ние си мислехме, че къщата в „Психо“ е снимана в студио.
— Може да са я преместили.
— Дали да не спрем и да я посетим?
— Точно това ми се иска в момента — отговори Тайлър и продължи да кара.
Мустангът ги следваше на близко разстояние, докато караха през града.
Нора се залепи за предното стъкло и започна да разглежда сградите от двете страни на пътя.
— Къде ли е хотелът на „Холидей Ин“?
— Все пак не може да няма мотел.
— Аз поне не виждам. Може би трябва да спреш на бензиностанцията и да попитаме.
— Така или иначе, трябва да заредим — отбеляза Тайлър.
Даде мигач, след това се престрои и спря до колонките с бензин. Изгаси двигателя и погледна през рамо. Мустангът спря на островчето за самообслужване и от колата слезе Ейб. Кимна й за поздрав. После се обърна, за да отвори капачката на резервоара.
Тайлър дръпна ръчката за освобождаване на предния капак и в същия момент пред колата се появи кльощав мъж с кисела физиономия. Наведе се към нейния прозорец. На табелката с името му беше изписано Бикс. Надникна в колата, измери с поглед двете момичета и ъгълчето на устата му се изви.
— Кажете, млади дами.
— Добър ден. Напълнете резервоара с безоловен, ако обичате.
Той потупа прозореца на колата и с нехайна походка мина от другата страна.
— Май трябва да отида до кенефа — каза Нора. — Докато е време!