— Не знаех, че ще бъде толкова ужасно — каза Тайлър.
— А ти какво очакваше? Музика и танци ли? Тези мероприятия винаги са досадни. Какво искаш от сборище на библиотекарки?
— Въпросът не е в това.
— А в какво?
— В града.
— Какво му има на града? Страхотен е.
— Зная.
— Май си развали настроението, защото не работят влакчетата.
— Сигурно — Тайлър се опита да се усмихне, но не успя.
— Хайде! Какво става? Изплюй камъчето!
— Чувствам се ужасно. Това е.
— В какъв смисъл?
— Ужасно самотна — Тайлър сведе поглед от лицето на Нора, което беше в сянка.
После се вторачи в свещта пред себе си. Очите й се напълниха със сълзи, през които пламъкът изглеждаше размазан. Изтри ги с опакото на ръката си и отпи от ирландското уиски.
— Виновен е градът — каза тя. — Не трябваше да идвам. Мислех си, че ще го понеса. Но където и да отида, където и да погледна, все попадам на места, които ми напомнят за него.
— Значи е замесен мъж.
Тайлър кимна.
— Дори тук ме е водил веднъж, за да ми покаже въртящия се бар. Пихме коктейли „Маргарита“. След това се разходихме до Норт Бийч, отидохме до „Сити Лайтс“ и онази антикварна книжарница на отсрещната страна, която ти показах вчера.
— Кога е било всичко това?
— Преди около пет години. Учих последна година в колежа в Сан Франциско. Дан — така се казваше — Дан Дженсън живееше в Мил Вали. Запознахме се на прехода Дипси.
Нора я погледна недоумяващо.
— Какво означава прехода Дипси?
— Тръгва се от Мил Вали, нагоре по хълмовете около връх Там и свършва на Стинсън Бийч. Както и да е, там се запознахме. Изкачвахме се с моята съквартирантка, а той тичаше, за да влезе във форма за годишния маратон…
— И се влюбихте от пръв поглед?
— Той се блъсна в мен — каза Тайлър. Споменът за случката я накара да се усмихне. — Наругах го, че налетя без да гледа. Не беше точно любов от пръв поглед. Това стана по-късно — след около пет минути.
— А любовта беше ли споделена?
— Мисля, че той също се влюби.
— И какво се случи… да не би… — Нора изведнъж се изпълни със състрадание. — Да не е умрял?
— Нищо подобно. Бях приета в университета на Лос Анджелис, а той работеше в Мил Вали. Не исках да се откажа от следването, а той — да напусне работата си. Това е цялата истина.
— Господи, не мога да повярвам. Разделили сте се просто ей така?
— И двамата се интересувахме от кариерата си. Казах му, че навсякъде може да работи като полицай, но… беше много упорит. Аз също.
— И това беше краят, така ли?
— Писах му, но той така и не… Гледаше по друг начин на живота. Цялата бъркотия в нашите отношения беше моя грешка. Трябваше да зарежа всичко и да се омъжа за него.
— Значи ти е предложил брак?
— Всъщност, да.
— Наистина?!
— Има и още нещо.
— Какво?
— На двадесет и шест години съм, имам работа, за която мечтаят половината от тези тук на конференцията, а си мисля, че най-голямата грешка в живота ми е, че се разделих с Дан.
— Сега ли го разбра?
— Не, усетих го преди много време. Тогава си мислех, че ще срещна някой друг.
— А ти не срещна?
— Не съм се влюбвала оттогава.
— И какво смяташ да правиш сега?
— Нищо! Направих своя избор преди пет години. Трябва да се примиря.
— Не е задължително.
— Разбира се. Съществува и друга възможност — моста Голдън Гейт. Винаги мога да се хвърля оттам. Намира се на подходящо място.
— Не го казвай дори на шега — каза Нора.
— Чувствам се наистина… по дяволите! — промърмори тя и пак се разплака. — Понякога имам чувството… имам чувството, че съм захвърлила истинския си живот.
— Ей, ей — Нора се пресегна през масата и я хвана за ръката. — Още не е дошъл краят на света! Имам предложение — след като изпитваш толкова силни чувства, защо не му се обадиш? На какво разстояние се намираме от Мил Вали? Не сме много далече, нали?
Тайлър вдигна рамене и подсмръкна.
— Не зная, но не е повече от половин час.
— Значи утре отиваш и го намираш.
— Не мога да сторя това.
— Защо, по дяволите, да не можеш?