— Нора обича да се спуска в неизвестното.
— Особено с главата надолу.
Джек я смушка с лакът. Хихикайки, тя залитна настрани към живия плет. Джек я грабна и тя обви с ръка гърба му.
— Така или иначе — каза тя, — не съм облечена подходящо за вертеп, какъвто и да е той. Следователно трябва да се оттегля в будоара, за да си сменя одеждата.
— С други думи ще си махне официалната рокля — преведе Тайлър.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита Джек.
Нора го тупна по дупето.
— И аз ще трябва да си взема якето — каза Тайлър. Разбраха се да се срещнат при колата на Ейб след пет минути и оставиха мъжете. Тайлър влезе в стаята след Нора. Едва затвори вратата и роклята на Нора се спусна на пода.
— Нали са чудесни? — попита тя.
Излезе от роклята, замъкна се до леглото и се хвърли в него, а гърдите й подскачаха.
— Добре ли си? — попита Тайлър.
— На седмото небе съм.
Отпусна се назад и се усмихна на тавана. Косъмчетата на венериния й хълм бяха притиснати от чорапогащника.
— Нали няма да се паднеш върху нас?
— Едва ли. Добре съм. А ти?
— И аз.
Тайлър седна в леглото с въздишка и започна да си събува обувките.
После влезе през междинните врати и си нахлузи якето. Среса косата си и сложи ново червило. После се върна в стаята на Нора и завари приятелката си легнала върху дюшека. Нора беше вдигнала крака нагоре и се опитваше да навлече белите си дънки. Чорапогащникът лежеше захвърлен на пода.
— Какво ще кажеш?
— За кое? — попита Тайлър.
— За белия ми задник! За Ейб, естествено. Почтеният Ейб.
— Харесва ми.
Нора повдигна голото си дупе и издърпа дънките.
— Много ли ти харесва?
— Много.
Нора седна в леглото. Започна да си обува чорапи и мокасини.
— Ще го изчукаш ли?
— За бога, Нора!
— Трябва да забравиш Дан.
— Разбира се. Хайде да направим четворка.
— Може и да се навия.
— Само за секс мислиш.
— И се гордея с това.
Смеейки се, Нора се изправи и облече карирана риза. Закопча я само до половина и я напъха в дънките.
— Ако бях на твое място — продължи тя, — щях да съм навита.
— За тебе знам.
— Трябва само веднъж да опиташ!
— Говориш като в телевизионна реклама, сякаш става въпрос за бира, а не за живота ми.
Смеейки се, Нора закопча ципа на дънките.
— Да тръгваме. Смело напред!
— Няма ли да си вземеш яке?
— И да скрия прелестите си? Как можа да ти дойде това на ума, момиче?
Излязоха. Ейб и Джек ги чакаха в колата. Ейб се пресегна през седалката и отвори вратата. Нора седна отзад, при Джек.
— Изглеждаш много добре в одеждите за вертепи — каза й Джек.
— Най-добре изглеждам без тях.
— Обзалагам се, че си права.
Тайлър се настани на предната седалка и затвори вратата.
— Внимавайте какво правите отзад. Много сте съмнителни — засмя се Ейб, докато палеше колата.
— Не се притеснявай. Далече сме от подобна мисъл — отговори Нора и се изкиска.
— Значи двете сте библиотекарки? — попита Ейб.
— Нора е библиотекарка. Аз съм специалист по медиите. Това е думата, която не струва пет пари и с която наричат училищната библиотекарка.
— Аз съм училищна библиотекарка! — запротестира Нора.
— Не приличаш на такава — отбеляза Джек.
— Тя работи в колеж — обясни Тайлър. — Аз в гимназия. Не ми досаждат с разни проекционни апарати и…
Въпреки че не се виждаха никакви коли, Ейб даде десен мигач, преди да излезе на пътя. Фаровете образуваха светли тунели в тъмнината.
— Ако мястото се окаже много долнопробно — предупреди той, — можем да опитаме някъде другаде.
— Ние сме за долнопробните места. Ура! — извика Нора.
С Джек изръкопляскаха и засвириха с уста.
— Мислиш ли, че трябва да се появяваме заедно с тези двамата? — попита Ейб, усмихвайки се на Тайлър.
— За съжаление, не можем да се отървем от тях.
— Опитва се да баламоса Тайлър — Джек прошепна високо. — В действителност, Ейб е истинско животно. Разказах ли ви как се изпика върху полковник Локридж? Господи, вие нищо не знаете!
— Стига, Джек!
— Ти си се изпишкал върху полковник? — попита Тайлър.