— Само Върху обувките и панталона му. Получи си заслуженото!
— В самия офицерски клуб.
— В тоалетната?
— В самия офицерски клуб — повтори Джек, този път по-високо. — След този случай започнаха да му викат „Ейб Струята“.
Ейб клатеше глава и тихо се смееше.
— Беше много отдавна. Вече се държа по-възпитано.
— Беше преди две години.
— Изпроси си го, Джек.
— Какво направи този Локридж? — позаинтересува се Тайлър.
— Смени си панталона — отговори Джек.
— Не, искам да кажа…
— Беше обидил един приятел — обясни Ейб.
— Напомняй ми никога да не обиждам твои приятели.
— Няма от какво да се страхуваш.
— „Ейб Струята“ се държи с дамите като истински кавалер — потвърди Джек. — В повечето случаи. Въпреки че веднъж…
— Пристигнахме — каза Ейб. — „Бар Последен шанс“.
Табелата пред тях осветяваше тъмното с червени неонови букви. Горният ъгъл бе украсен с контур на легнала чаша за коктейли.
— На какво искате да се обзаложим — предложи Нора, — че от другата страна пише „Бар Първи шанс“?
Сякаш за да задоволи любопитството й, Ейб мина покрай табелата, преди да се отправи към паркинга.
— Пише! Пише! — извика Нора.
Гумите изскърцаха по чакъла. Ейб мина зад няколко паркирани коли. Сградата — тумбеста кирпичена къщичка — имаше неонови реклами за бира на двата предни прозореца. Тайлър дочу отвътре приглушена музика. Уейлън Дженингс пееше „Лукенбах, градче в Тексас“. Ейб спря до една камионетка и слязоха.
Той хвана Тайлър за ръката. Музиката спря в мига, в който влязоха в бара. През шума от гласове и смях се чуваше тракането на игралните автомати и почукването на билярдните топки. Бе топло и задимено — във въздуха се издигаха облаци дим. Отправиха се към една маса и Тайлър видя как няколко глави се обръщат и ги изучават. Едно от лицата, рижаво и белобрадо, принадлежеше на Капитан Франк. Той я гледаше втренчено. Лявото му око бе почти затворено. Тя му кимна за поздрав. Ъгълчето на устата му се изкриви едва забележимо и той се обърна към бара.
— Познаваш ли го? — попита Ейб.
— Попаднахме на него, когато търсехме Дан.
Ейб й предложи стол. Тя седна край масата, с гръб към стената. Видя как Капитан Франк я гледа през рамо, след това Нора го закри от погледа й.
Пристигна сервитьорка и разчисти масата. Отнесе празните халби, избърса мокрите кръгове и разлятата бира. Нора разглеждаше костюма й: каубойски ботуши, къси дънкови панталони и блуза като червена носна кърпа, която беше завързана отпред на възел и разкриваше голия й корем.
— Какво ще желаете?
— Харесва ми униформата Ви — каза Нора.
— Наистина ли? Сама си я измислих. Така мъжете има какво да погледат — намигна на Ейб. — Чарли казва, че е неприлично — изсмя се. — „Само се перчиш и показваш стоката си като истинска мръсница.“ Непрекъснато мърмореше. Но откакто с бакшишите си купихме чисто нов голям телевизор „Сони“, вече не го чувам да писка за това как се обличам, повярвайте ми!
— Мъжете са невъзможни — изрече внимателно Нора.
— Не можем с тях, не можем и без тях. Вие на почивка ли сте тръгнали?
Нора кимна.
— Това е наистина чудесно! Надявам се, че се забавлявате. Кажете какво да ви донеса.
Обсъдиха за момент, след което Ейб поръча две кани бира.
— Веднага ще ги донеса заедно с купа пуканки, за да поискате още.
Когато изчезна, Нора каза:
— Дали имат свободни места за работа?
— Искаш да се перчиш и да показваш стоката си — отговори й Тайлър.
След като огледа продължително деколтето на Нора, Джек каза:
— Тя вече го прави.
— Влизай там! — изкрещя един мъж на билярдната маса. — Ха така!
От музикалния автомат в дъното на помещението се носеше гласът на Том Т. Хол, който пееше „Обичам бирата“.
— Това ми напомня за свърталището на Ле Ду в Сайгон — каза Джек и погледна към Ейб.
— Наистина! — отвърна Ейб. — Ле Ду беше голям почитател на стария Запад. Беше намерил някъде чифт стари каубойски панталони и ги носеше, независимо от горещината в неговия бар. Имаше десетгалонова11 шапка, която сигурно е с девет галона по-голяма от главата му.
— А той самият половин пинта12 ли беше? — попита Тайлър.