Тайлър драсна адреса в тефтерчето си с трепереща ръка.
— А Вие как се казвате?
— Името ми е Барбара Лорънс. Барбара с три „а“, а не като Барбра Стрейзанд. Представяте ли си? Барбра! Звучи като бар!
— Когато Дан Ви писа — обади се Нора, — спомена ли нещо за семейство?
— Не се е оженил, доколкото знам — намигна на Тайлър и продължи. — Ще ми изпратите ли рецептата?
— На всяка цена.
— Далече ли е Малкаса Пойнт? — попита Нора.
— Ще стигнете за около три часа, ако не се разтакавате. Тръгнете направо по крайбрежната магистрала, покрай Бодега. Имате ли карта?
— В колата е.
— Няма начин да го пропуснете. Предайте много поздрави на Дан от куклата Барби.
— Разбира се — увери я Тайлър.
— И за бога, каквото и да стане в Малкаса Пойнт, не пропускайте да посетите „Къщата на Звяра“. Страхотно е! Ще ви хареса. Много е забавно!
2
След пет минути по тясната лъкатушеща крайбрежна магистрала, със скалите само на няколко метра и океанът ниско долу, Тайлър закопча предпазния колан.
— По-добре е без него — каза й Нора.
— Права си — тя освободи катарамата. — Ще ми попречи да изскоча, ако катастрофираме.
— Добре, че сме на вътрешното платно.
— На връщане няма да се движим по него.
— Хайде да тръгнем по някой път, навътре в сушата — Нора взе картата и я изучава в продължение на две-три минути. — Можем да тръгнем по път 128 и да стигнем до 101.
— Няма значение — отвърна Тайлър. — Ще решим, когато му дойде времето.
— Мисля, че е по-добре да преспим в Малкаса. Докато стигнем, ще се стъмни.
— Хайде да импровизираме!
— Дали има някакъв мотел? — Нора отвори жабката и извади туристически справочник на Съюза на автомобилистите за Невада и Калифорния. — Да видим тук. Вече знаем, че няма прилични ресторанти, да не говорим за кината му — прелисти страниците. — Ние сме тук. Лос Гатос, Мадера, Момот Лейкс. По дяволите, няма Малкаса Пойнт. Може би няма да прекараме нощта там.
— Във всеки град има мотел. Трябва да има поне един.
— Надявам се. Сигурна съм, че не е първокласен, а може и да има бълхи. Я да видим какви забавления предлага това градче? — тя обърна на първата страница. — Малкаса, Малкаса — мърмореше си, докато търсеше. — А-ха! Всъщност ето го къде се намира, представяш ли си? Малкаса Пойнт, надморска височина сто и дванадесет метра. Толкова високо! Надявам се, че няма да ми потече кръв от носа. В града се влиза само от едно място. „Къщата на Звяра“. Да не се бърка с „Къщата на животните“.
Тя се засмя на малката си шега и започна да чете на глас от туристическия справочник:
— „КЪЩАТА НА ЗВЯРА, адрес: Крайбрежна улица, номер 10. Твърди се, че в нея са извършени няколко зловещи убийства. Тази викторианска реликва е построена през 1902 година от вдовицата на прословутия престъпник Лайл Торн. В къщата са изложени на показ сцени от убийствата, възпроизведени с восъчни фигури в естествени размери, които пресъздават образите на жертвите. Отворена е за посещения от десет до шестнадесет часа. Затворена е само в празнични дни. Цена на билетите — четири долара за възрастни и два долара за деца под дванадесетгодишна възраст.“ Може и да отидем да я видим, докато сме там.
— Куклата Барби даде висока оценка за мястото — каза Тайлър.
— Да, отбеляза, че е страхотно.
В огледалото за задно виждане Тайлър забеляза как едно порше бързо се приближава. Дъхът й спря, когато поршето рязко се изнесе наляво и започна да я изпреварва. Мина бързо като изстрел. Върна се обратно в лентата, като едва не закачи предния им калник и се размина на сантиметри с идващия отсреща автомобил.
— Педераст! — изруга Нора. — Поршета, фолвета и камионетки! Трябва да внимаваш с тях. В тези коли зад волана винаги седи някакъв маниак.
— Да не говорим за големите камиони — каза Тайлър. — Слаба богу, наоколо не виждам поне от тях. Представяш ли си, ако пред нас се влачи едно от дългите ремаркета с осемнайсет колела!