Джанис я удари по лицето.
— Кой още е в къщата?
— Сама ще разбереш.
Удари я още веднъж.
— Без повече остроумни отговори, малко лайно. Кой е тук?
Момичето подсмръкна.
— Маги — промърмори тя. — И Уик. И Агнес. И майка ми брат ми.
— Чух бебешки рев.
— Това е брат ми, Джуд. Той е на шест месеца.
— А Звярът?
Тя се поколеба.
— Тук ли го държат?
— Те не го държат. Това е неговият дом.
— Разхожда се на свобода, така ли?
— Да.
— Прекрасно.
— Ако не се върна, ще дойдат да ме търсят.
— Това е чудесно. Ще имам готовност.
— Не можеш да се измъкнеш оттук. Невъзможно е! Мислиш ли, че майка ми щеше да стои, ако имаше начин да се измъкне? Непрекъснато прави опити, но винаги я хващаме.
— Хващаме? Искаш да кажеш, че собствената ти майка е пленница и ти помагаш на другите?
— Не можем да я оставим да избяга. Ще развали всичко.
— Що за дете си ти?
Тя не отговори.
— Как се казваш?
— Санди. Санди Хейс.
— Виж какво, Санди Хейс, аз ще се измъкна оттук и ще разваля всичко. Бъди сигурна в това.
— Никакъв шанс.
Джанис я стисна за гърлото.
— Добре, стой мирно. И през ум да не ти минава да мърдаш.
Слезе от тялото на Санди. Коленичи до нея в тъмното и опипа фланелката до панталоните. Напипа колан. Разкопча катарамата и го свали. Окачи го около врата си, за да не го загуби, и провери джобовете на панталона й. Изглеждаха празни. Разкопча копчето на кръста, свали ципа и смъкна панталоните до колената на Санди. Момичето носеше обувки. Свали ги, постави ги наблизо и продължи да събува панталоните.
Опита да ги обуе. Отказа се. Бяха твърде малки.
Плъзна ръце по краката на Санди и пъхна пръсти под ластика на гащите й.
— Хей!
— Млъквай!
Свали й ги и ги обу. Тънката материя се разтегна достатъчно и гащите й станаха. Стисна Санди за бедрото.
— Седни и си свали фланелата!
Изчака. Санди й я подаде в тъмното.
Джанис протегна ръка и взе дрехата. Сложи я на себе си и разбра, че е малка. Беше много тясна и ако я облече, ще притиска раните й. Разтегна яката и след това разцепи фланелката по цялата дължина. Облече я без проблеми, като рубашка, отворена на гърба.
С колана завърза краката на Санди.
Ръцете й продължаваха да са свободни. Можеше да ги завърже със сутиена й. Прокара ръка по корема на момичето. Напипа бинт.
— Превързана си?
— Имам рана.
Пръстите й се спуснаха по кожата на Санди и откриха още две превръзки — една отстрани и една на гърдата. Момичето не носеше сутиен.
— Как се нарани? — попита Джанис.
— Както и ти.
— Как така?
— Знаеш как.
— Звярът ли?
— Да, Звярът. Понякога става груб, докато го правим.
— Ти му позволяваш?
Изведнъж момичето хвана грубо китките на Джанис.
— Ти също ще му позволиш! Само почакай и ще видиш дали няма с нетърпение да го чакаш.
Джанис се освободи от хватката на момичето.
— Ти си луда — каза тя.
— Ще видиш. Дори на майка ми й харесва. Не си признава, но й харесва.
— И затова се опитва да избяга?
— Опитва се заради бебето. Страхува се, че могат да го убият. Но те няма да направят такова нещо. Разбираш ли, те си мислят, че ако причинят зло на Джуд, майка ми ще се самоубие. А те не искат това. Трябва им жива.
— За какво?
— По същата причина, поради която искат и ти да си жива. Трябваш им. Той те иска. За да ти направи бебета.
Джанис усети как утробата й се сви от студ.
— Бебета ли? — промълви тя. — Чии бебета? На Уик ли?
— Не се прави на глупава. Уик няма право да ни докосва. Веднъж се опита да ме чука и Маги го преби от бой. Никой не ни пипа, освен Сет и Джейсън.
— Кои са те?
— Синовете на Маги и Ксанаду.
— Ксанаду?
Джанис усети студени тръпки по гърба, когато разпозна името от дневника на Лили Торн.
— Той бе убит миналата година. Приятелят на майка ми уби и него, и Зарт, и Ахил, но си плати за това. Маги го пипна.
— Господи — промълви Джанис, — всичките са зверове?
— Зарт беше син на Маги, а Ахил на Агнес. Ксанаду беше баща и на двамата. Ръкър уби и тримата, но Маги го пипна, преди да унищожи Сет и Джейсън.