Остави панталоните, крушката и кутията до стената. Там щеше лесно да ги намери. След това натисна дръжката на вратата. Не помръдна. Вратата се бе заключила, както твърдеше Санди. Бе сигурна, че ключът е паднал в коридора, но въпреки това го търси дълго време.
Най-накрая се отказа. Седна до вратата с гръб към стената. Разгъна панталоните в скута си и постави върху тях крушката, с основата нагоре. След това вдигна кутията. Беше студена и тежка. Разклати я. Течността вътре се разплиска.
Сигурно е нещо газирано.
Езикът й подразни небцето. Докосна сухите й като гранитни блокове зъби.
Санди бе използвала алуминиевата кутия като оръжие, когато я фрасна по главата. Джанис също можеше да я използва по този начин, ако се отвореше вратата.
Но не бива да изпива съдържанието. Ще олекне.
Облиза кондензираните капчици по кутията и зачака.
23
— Какво ще кажете, ако дойдем и ние — предложи Нора, и да чакаме в колата?
— Аз нямам нищо против — каза Джек.
Вдигна фланелата си и пъхна полуавтоматичния „Колт“ 0.45 под колана на дънките.
— Мисля, че е по-добре — каза Ейб — вие с Тайлър да останете тук. Не знаем къде ще паркираме колата. Ако мине някое ченге и види, че чакате, може да заподозре нещо.
— Да — съгласи се Тайлър. — Имаш право.
— Защо не ни чакате в „Керидж Хаус“? — предложи Джек. Пийте по нещо. Ще се върнем много бързо.
Ейб сгъна дебелото синьо одеяло на леглото. Джек преметна през рамо фотоапарата на Харди.
— Върви — каза му Ейб. — Идвам веднага.
Когато останаха насаме, Тайлър се хвърли в прегръдката му. Той я притисна нежно.
— Успокой се и се опитай да не мислиш за нас — каза той.
— Да.
— Иди с Нора и изпий един-два коктейла. Разкажи й как сме измислили за утре. Ако не пиеш на екс, ще се върнем преди да си свършила второто питие.
— Дано.
— Повярвай ми!
Целуна я, а тя се притисна пламенно в него. Ейб пъхна ръце под пуловера на Тайлър и погали топлия й гладък гръб.
— Много те обичам — прошепна той.
— Обичам те, Ейб — в очите й блестяха сълзи.
— Само да не те грабне някой мъж, докато чакаш, защото ще се побъркам.
Тя почти се усмихна.
Целуна я бързо за последно и леко освободи ръцете си. Взе одеялото и отвори вратата. Джек стоеше до колата с ръце върху хълбоците на Нора.
— Да тръгваме — каза Ейб.
Отвори предната врата, хвърли одеялото на задната седалка и се обърна към Тайлър.
— До скоро.
Тя кимна. С опакото на ръката потърка носа си. Нора отиде при нея. Стояха една до друга, а силуетите им се очертаваха под светлината от близката веранда.
— Ако не се върнете до един час — каза Нора, — ще извикаме морската пехота.
— Глупости — извика Джек. — Пехотата, това сме ние.
Нора вдигна палци, а Тайлър им махна. Ейб тръгна на заден ход. Махна им с ръка, включи фаровете и се отправи към изхода.
— Ще бъде чудесно — каза Джек.
— Да. Но щеше да е по-добре, ако момичетата не знаеха.
— Нямаше как, този лигльо Гори повдигна въпроса пред всички.
— Истински задник!
— Истински страхливец. Лайно! Ако аз мислех да пиша книга за тази къща, щях да проникна там през нощта и да видя какво е. Да усетя атмосферата.
— Сигурно ще поиска да ни интервюира след това — отбеляза Ейб и сви вляво по пътя.
— Ако се опита, ще поискаме пари. Хвърля долари като конфети — Джек свали прозореца и показа лакът. — Дано чекът му да е истински.
— Не би посмял да те измами.
— Трябва да се навъртам около него, докато утре намеря банка.
— Не бих се притеснявал за това.
— А трябва, защото половината пари са твои.
— Нищо подобно, правя ти компания.
— Глупости. Ще делим наполовина.
— Като се върнем обратно в мотела, ще ме почерпиш нещо и ще сме уредили сметките.
— Много лесно може да ти угоди човек.
Ейб намали. Влязоха в търговската част. Кафенето, в което бяха обядвали, още работеше, както и магазинът за алкохолни напитки срещу него и един бар на следващата пресечка. Останалата част на града вече бе притихнала. Идваше нощта. Пътят бе пуст, с изключение на няколко коли, паркирани до тротоарите.