В съзнанието си чу как Тайлър извика, видя как очите й се обръщат, коленете й се подгъват. Посегна и я хвана. Почувства тежестта й върху гърдите си. Спомни си празния поглед в очите й след това и как бе хукнала към вратата пред него, за да повърне.
Вдигна крак. Натисна го силно върху лицето на манекена и усети как восъчните му черти се мачкат и трошат под подметката на обувката.
Джек се приближи зад него.
— Господи! Какво правиш…?
— Грижа се за бизнеса — отвърна Ейб и отново удари с крак главата. — Нека проклетите туристи да се заплесват по някой друг.
Когато свърши, освети пода. От главата не бе останало нищо, освен топка смачкан восък, сплъстени коси и две разбити на парчета стъклени очи.
Изгаси фенера.
— Хайде да свършваме — каза той. — Момичетата чакат.
24
Джанис бе загубила битката — волята й не „победи“ кутията с кока-кола. Бе изпила половината на един дъх, а останалата отпиваше бавно, капка по капка, наслаждавайки се на студения сладък вкус. Чувстваше се виновна. Пълната алуминиева кутия бе добро оръжие. Но Джанис потърси аргументи и в полза на решението си да пие. Беше полудяла от жажда и реши, че колата ще й даде сила, необходима за бягството. При това имаше само две ръце. Едната ръка й трябваше, за да нанесе удар с крушката, а другата — да хвърли панталоните на Санди в лицето на онзи, който отвори вратата.
Разбира се, вместо панталоните можеше да използва пълната кутия. С нея имаше вероятност да зашемети натрапника при един добър удар в главата. Панталоните обаче изглеждаха по-сигурно средство. Щяха да й осигурят светкавично предимство пред противника, като го заслепят и объркат.
Когато в устата й падна и последната капка, тя се запита дали е направила правилен избор. Но вече бе твърде късно, за да си задава такъв въпрос.
Смачка кутията по средата. Тя се сплеска с пукот. Нещо назъбено одраска дланта й. Опипа с пръсти мястото и откри, че алуминият е цепнат в един ъгъл. Кутията се отвори с остри ръбове. Хвана долната и горната й част и започна да ги дърпа. Най-сетне двете части се отлепиха с шум, при който Джанис се сви от страх. Опря ръбовете им до голите си бедра и разбра, че са много остри.
Докато се чудеше по какъв начин може да използва новото оръжие, от коридора се чу тихо скърцане. Сърцето й се разтуптя лудо. Съжаляваше, че няма време да провери дали Санди продължава да е със завързани крайници и запушена уста, но трябваше да се приготви.
Пъхна винта на крушката между устните си. Имаше горчив вкус. Коленичи. Преметна панталоните на гърба си, а крачолите върху дясното си рамо. Хвана по една половинка от кутията в ръка с назъбените ръбове навън.
От коридора се чуха бавни стъпки — стъпки на обувки по дървен под. Обувки.
Значи е човек. Слава богу.
Джанис се притисна до стената. Сърцето й туптеше в задъхан ритъм. Направи две крачки встрани. Отдалечи се от вратата.
Стъпките спряха. Чу едно тихо „Хм?“. След това шумолене на хартия.
Това бе торбичката с храна, която Санди бе изпуснала.
Някой пъхна ключ. Бравата щракна и вратата се отвори. На синята светлина от коридора Джанис видя една ръка върху дръжката. След това през процепа се наведе дебела жена и надникна в тъмното.
— Санди? — извика тя.
Прозвуча като „Фанди“.
Дрезгавият глас й бе непознат. Коя беше тази? Не беше Маги Куч? Санди бе споменала друга жена, някоя си Агнес.
— Фанди, защо е толкоз тъмно?
Вратата се отвори по-широко. Агнес влезе в стаята и леко се приведе, за да вижда по-добре.
— К’во става тук? — попита тя.
В гласа й се долавяше известно объркване, което обаче бе лишено от тревога. Наведе се още напред и облегна едната си ръка върху коляното. Другата й ръка увисна пред тялото. Държеше книжната торбичка.
Санди започна да сумти.
Агнес рязко се изправи.
Джанис се промъкна тихо зад нея и я удари едновременно с двете половини на кутията. Жената изрева от болка.
Викът й разкъса тишината. Агнес се хвана за лицето и се обърна. Джанис замахна и с острата ламарина разсече опакото на ръката й. Агнес виеше и скимтеше. Но успя да протегне ръка. Изби ламарината от ръцете на момичето и обхвана с ръце тялото му. Джанис усети киселата гнила смрад, която се носеше от непознатата — беше горещо, дрехите й бяха изпотени.
Дъхът й секна, когато Джанис заби коляно в корема й. Ръцете й се отпуснаха. Джанис отново я ритна в отпуснатия корем. Агнес се преби надве. Лицето й се удари в спуканата електрическа крушка, блъсна металната основа в зъбите на Джанис и жената падна с писък на колене.