Джанис се притисна до влажната стена на тунела и се вторачи в синята светлина. Сърцето й се блъскаше, сякаш щеше да изскочи през ребрата. Дишането й бе примесено с дрезгави хлипания. Стисна ножа с двете си ръце, насочи острието към мазето и затаи дъх.
Зърна звяра, който мина пред входа на тунела. Краката й се подкосиха. Подпря се на стената, за да не падне. Стомахът й се обърна и тя преглътна горещата горчива течност, която се надигна в гърлото й.
Това нещо — или друго подобно — я е изнасилило. Неговите нокти са дърпали плътта й, животинската му муцуна е смукала и дъвкала гърдите й, пенисът му е бил дълбоко в нея, където продължаваше да усеща болка.
Това нещо — или неговият брат — е убило родителите й и…
Чу как нещо се отпаря.
Отблъсна се от стената и застана по средата на тунела. Облегна рамо върху хладната пръст на отсрещната стена и подаде глава зад ъгъла.
Звярът, леко приведен, бе с гръб към Джанис, а ноктите му късаха плът от бедрото на майка й. Джанис продължи да гледа неподвижно. Звярът поднесе кървящото месо към устата си.
Едно ъгълче в съзнанието й прошепна да бяга, да се възползва, докато чудовището е заето с плячката си.
Не, помисли си тя, не мога да направя това.
Звукът от дъвченето му я накара да запуши уста. Отдръпна се да не гледа, но продължаваше да чува.
Господи. Това е мама. Това, което яде онзи, е майка ми!…
В следващия миг скочи и побягна.
Не го направи тихо. Знаеше, че трябва да се промъкне незабелязано, но не можеше. Изтича по килима. От гърлото й се откъсна силен и див рев. Онова нещо я чу и се обърна. От устата му висяха остатъци плът. Погледна я с празни бледи очи, сякаш не му пукаше и продължи да дъвче, като размаха ръка с продълговати нокти пред лицето й. Тя се наведе и заби острието в корема му. Звярът изръмжа, изплю храната върху косата и гърба й. Залитна назад и се блъсна в трупа на майка й. Краката на трупа се залюляха от удара. Ръцете подскочиха. Главата се разтърси. Стоманеното острие изчезна, сякаш бе погълнато от гръдния кош. Майка й падна върху чудовището, поваляйки го на колене.
Джанис отстъпи назад. Звярът, все още с нож в корема, грабна трупа на майка й за гърлото и слабините и го запрати към Джанис. Тялото се сгромоляса на килима пред краката й.
Джанис подскочи, завъртя се и хукна обратно към тунела.
Трябваше да продължи да забива ножа в тялото на звяра!
Извика от болка, защото рамото й се удари в стената. Блъсна се в другата стена и падна с ридания на земята. Изправи се бързо. Продължи да залита напред, като опипваше в тъмното пътя с ръка и вървеше по-бавно, защото разбра, че в тунела има завои. Дясната й ръка гореше. По единия й крак се стичаше топла струйка. Касапският нож в гащите я бе порязал. Извади го.
Не чуваше нищо, с изключение на собственото си ридание, задъханото си дишане и потрепването на краката си по твърдата почва в тунела. Ако звярът я следва, трябва да е доста назад.
Навярно е тежко ранен и не може да върви.
Звярът вижда в тъмното, това си спомни от дневника.
По-добре да бе изгорила дневника.
Щях да си лежа на сигурно място в леглото у дома. И мама, и татко щяха да са живи. Как ли е стигнало чудовището до тях? Сигурно са дошли да я търсят. Господи, защо не останах вкъщи? Грешката е изцяло моя. Съжалявам, че изобщо някога чух за Брайън Блейк и Гормън Харди. Те ме въвлякоха в този ужас.
Сама се въвлякох.
Аз съм виновна за смъртта на мама и татко.
Но мога да се спася. Мога да спася и жената — майката на Санди и бебето — само да се измъкна оттук. Ще потърся помощ.
Трябва да стигна до „Къщата на Звяра“ и оттам — на улицата. После ще извикам ченгетата.
Стената изчезна. Опипа сляпо с двете ръце. Откри, че тунелът завива наляво и хлътна в тъмнината.
А ако в другия край има заключена врата?
Няма. Не може да има.
А ако я чака другият звяр?
Не.
Представи си, че Уик, или Маги, или Агнес, или Санди, или всички заедно стигат до „Къщата на Звяра“ преди нея и й отрязват пътя?
Имам нож, каза си. Ще ги изкормя.
В следващия миг мисълта й замръзна. Зад себе си чу сумтене и ръмжене. Впусна се бързо напред, водена от ужаса, без да мисли за завоите пред нея. Докато тичаше, шумовете зад нея се усилваха. Мобилизира ръцете и краката си. Правеше колкото се може по-дълги и по-бързи крачки. Дробовете я боляха, докато вдишваше. Раните й горяха. Бяха се отворили от напрежението. Потръпна от болка, когато дясната й ръка се удари в стената. Без да намалява, промени посоката към центъра.