— Досега трябваше да се върнат!
— Зная, зная.
— По дяволите.
— Всичко е наред.
— Нищо не е наред.
Тайлър отпусна педала на газта, само колкото да се огледа на двете страни. После със свистене на гумите излезе на пътя и отново натисна газта.
Нора закопча предпазния колан.
— Хайде, стига! Ще те спрат ченгетата!
Тайлър разтърси глава и отпусна газта. След завоя се появиха светлините на града. Отминаха затворения сервиз с бензиностанцията. На следващата пряка намали и почти спря. На нейното платно на заден ход излезе някакъв фолксваген от паркинга пред една таверна. След това се наложи да спре на светофара в центъра на града. Светеше червено. Кръстовището бе чисто и тя префуча през него.
— Следи за мустанга — каза Нора. — Аз ще гледам отдясно, ти — вляво.
В тази част на улицата бяха паркирани малко коли. Точно пред тях, бордюрът пред дългата ограда на „Къщата на Звяра“ бе празен. Пуста бе и отбивката от другата страна на шосето. Докато минаваха покрай „Плажна алея“, крайчецът на окото й забеляза светъл лъч.
— Почакай — обади се Нора.
Тайлър натисна спирачката. Колата рязко спря и тя погледна към единствената приближаваща се светлина.
— Не може да са те — каза тя.
— Може да са с един развален фар.
Изчака. Воланът под ръцете й бе хлъзгав. Избърса длани в полата. Платът прошумоля. След това се чу бумтенето на двигател. Обърна се и надникна през задното стъкло. По алеята се приближаваше мотоциклет, зад който се носеше облак газове от ауспуха и прах от пътя, оцветени в червено. Върху мотоциклета седеше гологлав Капитан Франк — бялата му коса и брада се развяваха под вятъра. Мотоциклетът се наклони силно. Зави зад омнито и се отправи на север.
— Къде ли отива тоя глупак? — промърмори Нора.
Тайлър натисна педала на газта. Мина бавно покрай „Къщата на Звяра“. Огледа терена зад оградата, после тъмната веранда пред входа, после прозорците. Къщата изглеждаше мрачна и безлюдна. Не можеше да си представи как може някой да влезе посред нощ в такова свърталище.
Ейб и Джек може би са вътре, помисли тя. Промъкват се през тъмни като в рог стаи и коридори. Знаят, че закъсняват и се опитват да побързат…
Или може би лежат разкъсани и мъртви. Още две жертви…
Не!
Добре са. Съвсем са добре. Чувстваш се чудесно. Имат пистолети. Те са опитни войници. От морската пехота. Имат железни вратове.
„Къщата на Звяра“ изчезна от погледа им. Завиха към склона. Но умът й остана вътре, в къщата. Разтвори завесите и се вгледа в осакатените тела, питайки се кои са восъчни, кои са истинска плът, кое е Ейб.
— Ето го! — извика Нора.
Тайлър впери очи в мустанга. Беше паркиран точно пред тях, встрани от пътя. Светлините бяха изгасени. Спря зад него. Надникна през задния прозорец. Вътре нямаше никой.
— По дяволите — каза Нора.
Пресегна се и потупа Тайлър по крака.
— Седни отзад и се опитай да се успокоиш. Ще дойдат всеки момент.
Тайлър изгаси фаровете и изключи двигателя.
— Имам идея — каза й Нора.
Отвори жабката и извади туристическия справочник на Автомобилния клуб.
— Това ще ни помогне да убием времето. Запали лампата.
Тайлър натисна копчето и светна лампата на тавана.
Нора прелисти страниците.
— Да видим сега. Шаста. Ето, езерото Шаста. Намира се тук! Хотел „Борова шишарка“. Господи, пет звезди! Мястото е наистина специално! И е скъпичко! За един човек петдесет и пет до шейсет долара на нощ. За двама души и едно легло — шейсет и пет долара. Четирийсет и пет стаи. На дванайсет мили северно от Рединг, до магистралата „Интерстейт 5“. На миля и половина южно от отбивката за пътя „Бридж бей“. С изглед към езерото Шаста. Отворен през цялата година. Просторни и красиво мебелирани стаи с душове, кабелна телевизия, камини. Затоплен басейн, безплатни лодки и моторници. Риболов. Водни ски. Не звучи никак лошо.
Тайлър разтърси глава.
— Мислиш ли, че ще останеш там?
— Ако ме покани — измърмори Тайлър. — Но къде, по дяволите, е той?
— Виж сега, най-вероятно са се забавили с десет-петнайсет минути, докато влязат в къщата.
— Да вървим.
— В къщата? Ти луда ли си?
— Можеш да чакаш тук, ако искаш.
— За бога, Тайлър!
Тайлър изгаси светлината и отвори вратата. Преди да я затвори, видя как Нора се измъква от предната седалка. Изчака до колата, докато приятелката й изскочи и след това пресече бързо пътя.