— Не сме облечени подходящо, за да се промъкваме през гората.
— Не ме интересува.
— Ще си направиш бримки по чорапите.
Тайлър слезе по стръмния скат на една канавка. Сандалите й се хлъзнаха по влажната от росата трева. В глезените й се забиха осили.
Нора се подхлъзна, падна на дупето си и стана.
— По дяволите. Откачи ли?
Без да каже нито дума, Тайлър започна да изкачва отсрещния наклон.
— Ако си решила да влезеш в къщата, откажи се! Никога няма да успеем да прескочим оградата.
Тайлър стигна до върха на насипа. Грабна Нора за ръката и я издърпа. Продължи да стъпва в тъмното между дърветата.
— Освен това не сме въоръжени. А те имат пистолети. И да имахме оръжия… няма да вляза — Нора млъкна.
Вляво по пътя, далече пред тях, се чуха бързите стъпки на някой, който тичаше по паважа. Сърцето на Тайлър се сви. Погледна през боровете към осветения от луната път.
— Те са — прошепна Нора.
Но Тайлър, колкото й да се ослушваше, чуваше само стъпките на един човек. Успя да се сдържи да не извика и се спусна обратно към ръба на канавката. Кацнала на върха, Тайлър се взираше към пътя. Видя един човек, който тичаше и пресече осевата линия. Изстена, когато разпозна яката фигура на Джек.
— О, боже! — промълви Нора.
Тайлър се спусна по наклона. Препъна се в храстите. Изкачи с преплетени крака другия скат и излезе на шосето.
— Джек!
Мъжът продължи да тича към нея с къси, неспокойни крачки и махна с ръка.
— Влизай в колата — извика той.
— Къде е Ейб?
— В къщата. Добре е. Трябва да го посрещна отпред!
— Какво стана? — попита Тайлър.
— После.
Наведе се над вратата на мустанга, пъхна ключ в бравата, отвори я и скочи вътре.
— Каза, че Ейб е добре, нали? — каза задъхано Нора и се приближи отзад. — Казах ти, че няма от какво да се тревожиш.
— Нещо е станало — простена Тайлър.
Разбра, че паниката й е отшумяла и е отстъпила място на немощ и безсилие.
Стояха до пътя. Джек обърна мустанга. Когато тръгна надолу, Тайлър се спусна към своята кола.
— Влизай отзад — нареди тя.
Отвори бързо вратата и отключи на Нора.
В мига, в който приятелката й бе вече вътре, тя завъртя волана. Омнито направи пълен кръг. Предните му светлини обърсаха края на гората.
— Изгаси светлините — каза Нора.
Тя ги изгаси, спомняйки си, че Джек бе подкарал мустанга без фарове.
— Боже мой, колко е вълнуващо!
— Нещо лошо се е случило.
— Престани да се притесняваш. Ейб е добре.
— Ще престана да се притеснявам, когато го видя.
— Ти наистина си хлътнала по този мъж.
— Наистина.
Стигнаха до завоя в подножието на хълма. Тайлър видя тъмния силует на мустанга, който се приближаваше до бордюра. Спря пред будката за билети. Погледна пространството зад оградата, но не видя никого.
Къде е Ейб, крещеше съзнанието й.
Джек изскочи от колата. Остави вратата отворена. Заобиколи отпред и рязко отвори дясната врата.
Тайлър стигна зад мустанга и удари спирачките. Омнито спря на сантиметри от задната броня. Тайлър изскочи и направи две крачки. Ейб идваше, залитайки, иззад будката с някакво тяло, преметнато през рамо.
Тъй като нямаше къде да стъпи, Тайлър изпълзя по капака. Прехвърли краката си и се втурна към Ейб.
Момичето, което носеше, бе завито с одеяло. Русата разбъркана коса падаше върху лицето му, Ейб се наведе и свали краката му на земята. Въпреки че изглеждаше в съзнание, краката се подгънаха. Джек го хвана под мишниците и двамата мъже го настаниха на предната седалка в мустанга. Джек затвори вратата. Ейб се обърна към Тайлър.
— Добре ли си? — попита тя.
Той кимна.
— Какво стана? Коя е тя?
Той поклати глава.
— Ще се върна с твоята кола — каза той. — Бързо! Да тръгваме!
Внезапното силно чукане по вратата на Гормън го накара да подскочи, припомняйки си миналата нощ, когато в съня му го стреснаха Марти и Клер. Успокои се. Разбра, че сигурно са Ейб и Джек. Погледна часовника. Показваше десет и единадесет. Бяха тръгнали преди час и четиридесет минути. Значи в „Къщата на Звяра“ са прекарали поне един час, през който са снимали.