Гормън се извърна от прозореца. Седна вцепенен на ръба на леглото си.
Джанис Крогън.
Беше изпратил тези две копелета да направят снимки, а те се връщат с Джанис Крогън.
Гормън вдигна чашата от пода и пи.
— И така, мисля — продължаваше Капитан Франк, — че съществата, които баща ми и екипажът на кораба „Мери Джейн“ нападнали из засада, са били само едно племе от пъклените зверове.
Може и да не е Джанис, мислеше си Гормън.
Но кой друг би могъл да бъде?
Много приличаше на нея, но не можеше да е съвсем сигурен, преди да види лицето й.
— На острова трябва да има още едно племе. Може би дори две, три. Кой знае, може островът…
— Трябва да изляза — прекъсна го Гормън и се изправи. — Бих искал да останеш още и да си говорим, но току-що се появиха едни мои приятели.
— Благодаря…
— Заповядай — Гормън зави капачката на бутилката. — Вземи това с теб.
— О, не мога да приема цялата бутилка.
— Моля те — пъхна джина в ръцете на стария човек. — Изпий едно последно преди лягане, когато се прибереш в автобуса. Ще мина сутринта и ще отидем да направим копие на албума.
— Добре. Благодаря ти.
Гормън взе ключа от стаята и отвори вратата на Капитан Франк. Застана извън обсега на светлината на верандата и се загледа през площадката към бунгалото на Ейб. Сърцето му биеше свирепо. Въпреки нощния хлад, по лицето му се стичаха капки пот.
Капитан Франк прибра албума с изрезките и бутилката джин в кожените джобове на мотоциклета и го възседна. Настъпи газта и моторът шумно забумтя. Махна за сбогом, обърна мотоциклета, засили се покрай задницата на мерцедеса и се отправи към шосето.
26
Ейб държеше слушалката до ухото си и слушаше слабия сигнал. Някой почука на вратата.
— Кой е? — извика Джек.
— Гормън Харди.
Ейб кимна и Джек отвори вратата. Влезе Гормън. Мъжът изглеждаше зачервен и неспокоен. Бързо огледа стаята.
— Какво стана? — попита той.
Джек приближи пръст до устните си.
— Къде са другите?
— В тоалетната.
Гормън се запъти към банята, но Джек го сграбчи за ръката.
— Почакай! — заповяда му той.
— Полицейско управление, Малкаса Пойнт — каза гласът по телефона. — Говори сержант Матюс. Слушам Ви.
— Тази сутрин говорих с един от вашите хора.
— Направихте ли снимките? — Гормън попита Джек.
— Да. Сержант Пърсел — продължи Ейб. — Навярно дежурството му е приключило, но трябва да говоря с него. Много е спешно.
Гормън бе зяпнал Ейб.
— Ще се опитам да се свържа с шефа у дома — отговори Матюс. — Кажете ми името и телефона си. Ще му кажа да Ви се обади веднага.
— Добре.
Ейб съобщи името си. Върху телефонния апарат бе изписан телефонния номер на „Уелкъм Ин“ и той го прочете.
— Това е засега, г-н Клантън.
— Предайте му, че е изключително важно. Ако не успеете да се свържете с него, моля, обадете се.
— Ще Ви се обадя.
Ейб затвори слушалката.
— Какво става? — попита Гормън.
— Налетяхме на Вашия Звяр.
— Погубихме онова копеле — допълни Джек.
Устата на Харди зяпна отворена.
— Вие сте го убили!
— Обезглавихме го — отвърна Джек ухилено.
— Кое е момичето? Видях, че влязохте с още някого.
— Джанис Крогън — каза Ейб. — По всичко личи, че снощи е била някъде наблизо до „Къщата на Звяра“ с Вашия приятел Блеик. Говореше много неясно по този въпрос, но някак се озовала пленница в къщата на Куч. Блейк е мъртъв. Както родителите на момичето.
— Брайън? Брайън е мъртъв? О, не! — разтърси невярващо глава. — Не може да бъде! Той… той е най-добрият ми приятел.
— Джанис казва, че намерила телата им в мазето на къщата на Куч, докато бягала…
— А по петите й я преследвал един от зверовете — допълни Джек.
— Един от зверовете? — попита Гормън.
— Каза, че има и втори.
— Невероятно — възкликна Гормън.
— Много е пострадала — съчувствено произнесе Ейб. Повечето от раните са повърхностни ухапвания и драскотини. Тайлър и Нора я почистват и преглеждат.