Хвана Тайлър за ръката и я поведе към вратата.
Джек и Гормън ги последваха.
— Вие идвате ли с нас? — обърна се Джек към Харди.
— Разбира се. Това може да се окаже кулминацията на моя роман — отговори той и преметна през глава фотоапарата.
Ейб отвори дясната врата. Коленичи на седалката. Отвори жабката. Извади пластмасова кутия. Подаде я на Тайлър.
— Пази се! — настоя тя.
— Не се притеснявай.
Джек, който стоеше до нея, започна да пъха патрони в пълнителя на пистолета си.
— Имате ли оръжие и за мен?
— Съжалявам.
Тайлър обви ръце около Ейб и силно го прегърна.
— Дали не можем да се отбием набързо до автобуса на Капитан Франк? — каза Гормън. — На път е. Има цял арсенал и няма да ми откаже някой пистолет.
— Няма време! — отсече Джек.
Ейб целуна силно Тайлър по устните.
— Много бързо ще се върнем.
— Така каза и миналия път — гласът й бе напрегнат и трепереше, сякаш всеки момент ще заплаче.
— И се върнах.
— Но се забави.
— Този път ще бързам — потупа я леко по дупето. — Влизай и се погрижи за Джанис.
— Да, сър — брадичката й затрепери.
Тя се обърна и изтича.
— Хайде да тръгваме — каза Ейб.
Тайлър затвори вратата и се облегна на нея. По лицето се търкулнаха сълзи. През хлипанията и риданието чу как колата потегли.
По дяволите, как можа отново да тръгне и да я остави?
Защото е мъж.
Защото е горд.
Защото е в характера му да помага, дори когато рискува живота си.
Ако не беше такъв, нямаше да е Ейб и може би тя няма и да е толкова отчаяно влюбена в него.
По дяволите!
Избърса лицето си с ръкава на пуловера. Дръпна се от вратата и прекоси празната стая.
От банята се чуваше постоянния шум на течаща вода. Отвори вратата и влезе. Силуетите на Нора и Джанис смътно се очертаваха зад найлоновата завеса на душа.
С парче хартия Тайлър изчисти кръвта от тоалетната, хвърли я и пусна водата.
— Как е? — попита и дръпна леко завесата, колкото да погледне вътре.
Нора поклати глава. Бе прехапала долната си устна. Хълцаше и внимателно плъзгаше сапуна по гърба на Джанис.
Джанис стоеше под душа, с ръце, опрени на стената, чело — върху плочките. Кръвта и мръсотията бяха измити. Личаха следите от банските — една бледа линия на гърба светъл триъгълник на дупето. С тях момичето изглеждат по-реално, по-уязвимо отпреди — девойка, която се пече слънце, обича да ходи на плаж и случайно попада в центъра истински кошмар.
Раните и драскотините ще изчезнат с времето. Тайлър надяваше, че следите от ухапванията и резките от животинските нокти няма да оставят трайни белези. Би било много жалко за толкова красиво момиче. За щастие изглеждаха повърхностни. Сякаш звярът се е борил с нея, опитал се е да я задържи, а не да я убие.
Нора се наведе и насапуниса краката на Джанис.
— Имам комплект за първа помощ — каза Тайлър. — Ейб мисли, че трябва да я закараме в болница, когато се върне.
Нора вдигна въпросително очи.
— А той къде отиде?
— В къщата. В къщата на Куч.
Джанис обърна рязко глава и погледна през рамо към Тайлър.
— Джек и Харди тръгнаха с него. Искат да изчакат полицията там.
— По дяволите! — изруга Нора.
Джанис се намръщи. Очите й светеха с тревога.
— Полицията ли? Ще влязат ли вътре?
— Предполагам.
Момичето се отблъсна от стената. Примижа срещу струята и се обърна. Нора изпусна сапуна и се изправи.
— Какво…?
— И аз отивам.
Наведе се и избърса задната част на краката си, за да махне сапунената вода.
— Мисля, че трябва да останеш с нас — каза й Нора. — Състоянието ти не позволява…
— Трябва да отида.
Тайлър я хвана за мократа ръка. Помогна й да излезе от ваната.
— Добре съм.
Момичето се държеше на крака. Тайлър я пусна. Взе една хавлиена кърпа и я подаде. Джанис започна настървено да си бърше косата.
— Полицията ще се погрижи — каза Нора. — Трябва да легнеш и да чакаш.
Тя разтърси глава.
— Става въпрос за родителите ми. Аз, точно аз трябва да съм там.