— Да, майко.
— Сняг ли вали?
— Сняг ли, майко? Та ние сме още в септември.
— Всички годишни времена са еднакви за мене — отвърна тя с тъжно удоволствие. — Не зная нито лято, нито зима, както съм затворена тук. Угодно било богу да ме постави над всичко това.
Със студените сиви очи и студената сива коса, с неподвижното лице, сковано като гънките на коравата забрадка — да е извън годишните времена, изглеждаше логична последица на факта, че е извън обсега на всеизменящите вълнения.
На малката масичка бяха положени две-три книги, носна кърпичка, току-що свалени очила с металически рамки и старомоден златен часовник с тежък двоен капак. На него именно се бяха спрели сега едновременно погледите на майката и сина.
— Виждам, мамо, че сте получили благополучно пратката след смъртта на баща ми.
— Както виждаш.
— Не зная баща ми да е държал на нещо толкова, колкото на това часовникът му да бъде изпратен вам.
— И аз го държа тук за спомен от баща ти.
— Това желание той изказа преди смъртта си. Можа само да сложи ръка върху него и доста неясно да прошепне: „Майка ти.“ Минутка по-рано мислех, че бълнува, както бълнуваше в продължение на няколко часа — струва ми се, че не страдаше през време на краткото си боледуване, — но той се обърна в леглото и се опита да отвори часовника.
— Не бълнуваше, значи, когато се опита да го отвори?
— Не. Беше в пълно съзнание по това време.
Мисис Кленъм поклати глава; но не беше ясно дали отпраща мисълта за покойника, или изказва несъгласие към мнението на сина си.
— След смъртта на баща ми аз го отворих лично, като мислех, че вътре има може би някаква бележчица. Излишно е да ви казвам, че там беше само украсеното с мъниста копринено калъфче, което сигурно сте намерили между капаците, гдето го видях и оставих.
Мисис Кленъм кимна утвърдително; каза:
— За днес работата е приключена. — И добави: — Часът е девет, Ефри.
При тия думи старата жена разтреби масичката, излезе и почти веднага се завърна с табла, на която имаше сухарчета и корав, бял къс масло. Старецът, стоял досега на вратата все в едно положение и гледал през цялото време майката, както долу бе гледал сина, излезе веднага и след малко по-продължително отсъствие се завърна също с табла, на която беше поставена непълна бутилка порто (донесена от зимника, ако се съдеше по запъхтяването на приносителя), лимон, захарница и кутия с дафинов лист. С тези неща и с помощта на чайника той напълни една чаша с топло уханно питие, премерено и приготвено като по лекарска рецепта. В това питие мисис Кленъм потапяше сухарчетата и ги изяждаше; а старата жена намазваше с масло други, които щяха да се ядат без питието. След като болната изяде всички сухари и изпи питието, двете табли бяха изнесени, после отново поставиха на масичката книгите, свещника, часовника, кърпичката и очилата. Тя сложи очилата на носа си и прочете на глас няколко пасажа от една книга — строго, сурово, гневно, — като се молеше враговете й (по тона на държането й личеше, че те са именно нейни) да се озоват пред острието на меча, да погинат от огън, чума и проказа, костите им да се превърнат в прах и всички до един да бъдат изтребени.
Докато четеше, годините отпадаха от сина й като сънни видения и той бе обзет отново от ужаса на обичайната подготовка за спане в невинните му детски години.
Тя затвори книгата и постоя така, закрила с ръка лицето си. Същото направи и старецът, непроменил досега в нищо позата си; така бе постъпила навярно и старицата в своя тъмен ъгъл. После болната се приготви за сън.
— Лека нощ, Артър. Ефри ще се погрижи да те настани. Само докосни ръката ми, защото е много чувствителна.
Той докосна вълнената ръкавица (ако майка му беше в медна броня, преградата между тях нямаше да бъде по-голяма) и последва стареца и старицата към долния етаж.
Когато се озоваха сами всред мрачните сенки на трапезарията, старата жена го запита иска ли вечеря.
— Не, Ефри, не искам да вечерям.
— А можете и да вечеряте, ако искате — каза Ефри. — В килера сме й оставили яребица за утре — първата през тази година; веднага ще ви я сготвя, ако искате.
Не, скоро вечерял и не бил гладен.
— Тогава да пийнете нещо — каза Ефри; — от нейното порто, ако искате. Ще кажа на Джеримая, че сте ми заповядали да ви донеса.