Така уреждаше тя всякога сметките си с небесния цар, като вписваше вноските си, водеше точна сметка и изискваше това, което й се дължи. В това отношение беше забележителна само със силата и настойчивостта си. Иначе хиляди хора вършат всеки ден същото, всеки посвоему.
— Дайте ми оная книга, Флинтуинч!
Старецът й подаде книгата от масата. Тя сложи два пръста между листовете, прихлупи книгата и заплашително я размаха към сина си.
— В древните времена, Артър, за които се разправя в тази книга, са живели благочестиви божи избраници, които биха проклели синовете си за много по-малка вина; обрекли биха и тях, и цели народи, които биха ги приютили да бъдат отлъчени от господа и хората и да загинат всички до един заедно със сукалчетата. Но аз ще кажа само, че ако заговориш отново някога с мене по този въпрос, ще се отрека от тебе, ще те прогоня от този дом така, че по-добре би било да си останал още от люлка без майка. Никога вече няма да те видя или да искам да чуя за тебе. А ако ти все пак влезеш в тази тъмна стая да ме видиш мъртва, от тялото ми ще потече кръв, ако е възможно, когато се приближиш към мене.
Поуспокоена отчасти от свирепата заплаха, а отчасти (колкото чудовищно и да изглежда) от съзнанието, че е изпълнила един религиозен дълг, тя подаде отново книгата на стареца и замълча.
— А сега — каза Джеримая, — като имате пред вид, че нямам намерение да застана между вас двамата, ще ми позволите ли да ви запитам (щом ме повикахте като трето лице тук) за какво става дума?
— Ще го научите от майка ми — отговори Артър, разбрал, че трябва да заговори. — Каквото казах, бе казано само за нея.
— О! — възкликна старият. — От майка ви? Ще го науча от майка ви? Добре, но майка ви каза, че подозирате баща си. Това не подобава на добър син, мистър Артър. Кого другиго ще заподозрете още?
— Стига! — обади се мисис Кленъм, като се обърна само към стареца. — Нито дума повече по този въпрос.
— Добре, но почакайте малко, почакайте — настоя старият. — Да видим каква е работата. Казахте ли на мистър Артър, че не бива да оскърбява баща си? Че няма право? Че няма основание за това?
— Сега му казвам.
— Да, точно така — продължи старецът. — Сега му казвате. Не сте му казвали по-рано, сега му казвате. Да, да! Имате право. Вие знаете, че толкова време стоях между вас и баща му, та смъртта сякаш не е променила нищо и аз продължавам да стоя между вас. Така и ще бъде, затова искам нещата да се изяснят откровено. Позволете да ви кажа, Артър, че нямате право, нито основание да се съмнявате в баща си.
Той сложи ръце върху облегалото на стола с колелца и закара полека господарката си на предишното й място, като мърмореше нещо под носа си. Накрай каза, застанал зад нея:
— Сега, ако трябва да си отида, оставяйки нещата недоизказани, а след това да се връщам пак, когато стигнете до втората половина и отново се спречкате, искам поне да чуя, каза ли ви Артър какво мисли да прави с фирмата?
— Отказва се от нея.
— Без да я предаде другиму, надявам се?
Мисис Кленъм погледна сина си, като се облегна на прозореца. Той забеляза погледа и отговори:
— Предавам я на майка ми, разбира се. Тя ще постъпи, както намери за добре.
— Ако разочарованието, че моят син в разцвета на живота си отказва да влее в нашата фирма своята младост и сили, които ще увеличат доходите и значението й, може да бъде смекчено с някакво удоволствие, то това ще бъде повишението на нашия стар и верен служител. Капитанът изоставя кораба, Джеримая, но вие и аз ще потънем или ще плаваме с него.
Със светнали очи — сякаш бе зърнал пари — Джеримая се обърна внезапно към сина, като че искаше да каже: „Не ви дължа никаква благодарност; вие нямате никакво участие в случая!“, после благодари на майката от свое име и от името на Ефри, като я увери, че и той, и Ефри няма никога да я напуснат. Накрая извади часовника си от дълбокия джеб, каза: „Единадесет! Време е за стридите ви!“, и променяйки по този начин темата на разговора, без да промени нито израза, нито държането си, дръпна връвта на звънеца.
Решена да се отнесе най-строго към себе си след предположението, че не знае какво е разплата и възмездие, тя отказа да хапне от донесените стриди. А те бяха съблазнителни: осем на брой, наредени в кръг върху табличка с бяла покривка между френски хлебчета с масло и студена чаша вино, разредено с вода; но тя устоя на всички увещания и ги върна… като записа сигурно тази постъпка за свой актив в дневника на вечността.