Обедът бе поднесен в два часа като в изправителен дом — на измачкана покривка в края на масата. Артър обядва с мистър Флинтуинч — новия съдружник. Мистър Флинтуинч го уведоми, че майка му си е възстановила спокойствието и не ще спомене вече утринния разговор.
— А вие не оскърбявайте паметта на баща си, мистър Артър — добави Джеримая. — Веднъж завинаги се откажете от това! Да приключим с този въпрос.
Мистър Флинтуинч бе започнал вече да подрежда и почиства собствената си канторка, за да почете сякаш новата си длъжност. И се върна към това занимание, след като се нахрани с печено говеждо, обра с плоската страна на ножа си всичкия сос и си наля щедро бира от буренцето в килера. Подкрепил по този начин силите си, той запретна ръкавите на ризата и отиде да продължи работата; а докато го наблюдаваше, мистър Артър разбра ясно, че този старец ще му заговори толкова, колкото портретът или гробът на баща му.
— Ефри, жено — казва мистър Флинтуинч на минаване през хола. — Ти не беше оправила още леглото на мистър Артър, когато отидох преди малко горе. Поразмърдай се. По-живо.
Но мистър Артър намери този дом толкова неприветлив и мрачен, така малко би желал да присъствува при ново, неумолимо предаване на майчините му врагове (между които беше може би и сам той) на земни мъки и на вечна гибел, та съобщи, че възнамерява да се настани в кафенето, гдето бе оставил багажа си. Тъй като мистър Флинтуинч посрещна любезно мисълта да се отърве от него, а майка му се отнасяше равнодушно към всички домашни събития (несвързани с възможни икономии), които ставаха извън нейната стая, Артър можа да осъществи леко този въпрос без нови разправии. Уговориха по колко часа дневно майка му, мистър Флинтуинч и сам той ще посвещават заедно на необходимата проверка на книгите и документите; и той напусна угнетено дома, гдето така неотдавна бе пристигнал.
А малката Дорит?
Деловите посещения на Кленъм, прекъсвани от закуските на болната със стриди и яребици, по време на които самият Кленъм се освежаваше с разходки, продължаваха от десет до шест и траяха около две седмици. Малката Дорит понякога шиеше, понякога не и стоеше като скромна гостенка, каквато му се стори в деня, когато пристигна. Първоначалното му любопитство се засилваше всеки ден, докато я наблюдаваше, гледаше или размисляше за нея в очакване да я види. Погълнат от своите съмнения, той дори се запита веднъж дали тя не е свързана по някакъв начин с тях. Най-после реши да я наблюдава и да узнае нещо повече за нея.
Глава VІ
Бащата на Маршалси
Преди тридесет години на няколко стъпки от черквата „Сент Джордж“, в предградието Саутуърк, от лявата страна на пътя, който отива на юг, се издигаше затворът Маршалси. Издигаше се той на същото място от много години и остана там още някое време; но сега вече не съществува. А светът не стана по-лош без него.
Това бяха дълга редица сгради в казармен стил, плътно долепени една до друга без задни стаи, заградени от тесен, постлан с плочи двор, затворен от високи зидове със заострени шипове на върха. В този тесен, задушен затвор за неизправни длъжници имаше още по-тясно и задушно помещение за контрабандисти. Предполагаше се, че зад обкованата с желязо врата на втория затвор (състоящ от един-два карцера и тъмен, широк ярд и половина ходник, тайнствено преддверие на мъничкото игрище за кегли, гдето длъжниците от Маршалси притъпяваха мъката си) се намират нарушителите на данъчните закони, неплатилите акцизи и мита и осъдени поради това на глоби, които не са били в състояние да заплатят.