— Ако позволите, аз съм родена тук, сър.
— О, вие ли сте малката госпожица? — каза учителят по танц, като загледа дребното девойче, вдигнало лице към него.
— Да, сър.
— И с какво мога да ви услужа? — запита учителят по танц.
— На мене с нищо, сър, благодаря. — И отвърза неспокойно чантичката си. — Но ако бъдете любезен, докато сте тук, да научите сестра ми да танцува за не много…
— Дете мое, ще я науча съвсем безплатно — каза учителят по танц, като затвори чантичката. Той беше най-добрият учител по танц, осъждан за неплатежоспособност, и удържа думата си. Сестрата беше толкова способна ученичка, а учителят разполагаше с толкова свободно време да я учи (защото цели десет седмици му бяха потребни да се заеме със своите кредитори, да започне работа, да промени настроението на пълномощниците им, да се бори наляво и надясно, докато се върне към професионалните си занимания), че те постигнаха чудесен напредък. Учителят по танц така много се гордееше и искаше да покаже постижението си пред неколцина избрани приятели от обществото в затвора, та в една прекрасна сутрин още в шест часа на двора (защото стаите бяха тесни за тази цел) бе представен дворцов менует на такъв простор и с така добросъвестно изпълнени стъпки, че учителят, който трябваше да свири и на цигулка, остана, без дъх.
Този успех стана причина учителят по танц да продължи уроците и след като го освободиха. А насърчи и горкото дете да направи нов опит. То следеше и очакваше от месеци в Маршалси да дойде някоя шивачка. Най-после дойде една шивачка на бельо, при която отиде, този път за себе си.
— Ако позволите, мадам — надникна плахо девойчето в стаята на шивачката, която плачеше на леглото си, — аз съм родена тук.
Изглежда, че всеки узнаваше това още щом пристигнеше; защото шивачката седна в леглото, изтри сълзите си и каза, точно както бе казал учителят по танц:
— О, вие ли сте малката?
— Да, мадам.
— Съжалявам, че нямам нищичко за вас — поклати глава шивачката.
— Не съм дошла за нищо, мадам. Ако позволите, искам да се науча да шия.
— За какво ви е — отговори шивачката. — Като виждате докъде ме е довел шевът, не ми е бил от голяма полза.
— На човек, стигнал дотук, нищо не му е било от полза — възрази простодушно детето; — но аз все пак искам да се науча.
— Страх ме е, че сте много слабичка — забеляза шивачката.
— Не мисля, че съм толкова слаба, мадам.
— И сте още съвсем, съвсем мъничка — продължи шивачката.
— Да, наистина съм много мъничка — отговори детето на Маршалси и се разплака от този недостатък, който толкова й пречеше. Шивачката не беше студена и зла жена, а само отскоро неплатежоспособна, трогна се, съгласи се охотно да я учи, откри, че малката е търпелива и усърдна ученичка, и полека-лека я направи изкусна шивачка.
Полека-лека и съвсем по същото време в характера на бащата на Маршалси изникна нова черта. Колкото повече се утвърждаваше като баща на Маршалси, колкото повече зависеше от подаянията на своето голямо, сменящо се семейство, толкова повече държеше на своето загубено благородничество. С ръката, прибрала само преди половин час кроната, подадена от някой събрат, той започваше да изтрива сълзите, започнали да се стичат по бузите му, ако му се споменеше, че дъщерите му си печелят хляба. Затова най-голяма грижа на детето на Маршалси беше да поддържа благородната измама, че всички, са безделни бедняци.
Сестрата стана танцьорка. В рода имаше един разорен чичо — разорен от брата си, бащата на Маршалси, разбрал толкова, колкото и брат му как бе станало това, той прие факта като неизбежна последица. На него именно се падна да й бъде опекун. По природа саможив и скромен, той посрещна на времето своето разорение съвсем безучастно; само не се изми в деня, когато му съобщиха нещастието, и не се върна вече към тоя разкош. В щастливите си дни беше посредствен любител-музикант; и щом се сгромоляса заедно с брата си, започна да се издържа със свирене на кларнет (мръсен като самия него) в малък театрален оркестър. В същия театър, гдето племенницата му стана танцьорка; той беше вече установена личност там, когато тя зае дребната си служба; и прие задължението да я придружава и закриля, както би приел болест, наследство, угощение, гладуване — всичко освен сапун.