— Но, моля ви се! Нашето министерство е най-безобидното учреждение — каза непринуденият млад Барнакл. — Ще кажете, че представляваме една шарлатания. Няма да отричам, но това е необходимо и без него не може. Не го ли виждате?
— Не — каза Кленъм.
— Вие разглеждате въпроса от неправилно гледище. А главното нещо е гледището. Погледнете на министерството ни от гледището, че искаме само да ни оставите на мира, и по-чудесно министерство няма да намерите никъде.
— Та вашето министерство затова ли съществува, за да си седи на мира? — запита Кленъм.
— Улучихте точно — отвърна Фърдинънд. — То съществува с нарочната цел да не закача нищо и никой да не го закача. Ето значението му. Ето за какво е. Разбира се, трябва да се спазва известна форма, че уж предназначението му е друго, но това е само формално. Но, боже мой, та ние самите не сме нищо друго освен форми! Помислете си само през колко от нашите формалности сте преминали! И не сте се доближили нито с една крачка до целта, нали?
— Не съм — каза Кленъм.
— Погледнете на нас от правилното гледище и ще видите, че си изпълняваме службата както трябва. Това е като игра на крикет. Публиката ни замеря с топки, а ние ги отбиваме.
Кленъм запита какво става със замерваните. Самодоволният млад Барнакл отговори, че се измаряли, пребивали ги до смърт, осакатявали ги, счупвали им гърбовете, измирали или се отдавали на други игри.
— Ето и това ме кара да се радвам — продължи той, — че нашето министерство не е имало пръст в задържането ви. А това много лесно можеше да се случи, защото, безспорно, понякога сме много злополучно учреждение за онези хора, които не ни оставят на мира. Мистър Кленъм, аз съм много откровен с вас. Зная, че между хора като нас няма нужда от резервираност. Такъв бях и когато за пръв път забелязах, че грешите, като не ни оставите на мира; защото видях, че ви липсва опит и сте оптимист и… малко наивен. Да не съм ви засегнал?
— Ни най-малко.
— Да, малко наивен. Затова ви съжалих и направих необичайно усилие да ви внуша (разбира се, не официално — аз никога не постъпвам официално, ако мога да го избягна), че на ваше място не бих си давал толкоз труд; вие обаче си дадохте труд и не сте престанали да си давате труд. Сега не се опитвайте вече.
— Вероятно няма да имам тази възможност — каза Кленъм.
— О, да, ще имате. Вие ще излезете оттук. Всички излизат оттук. Безкрайно много са начините да излезете оттук. Но не се връщайте отново при нас. Тази молба е втората цел на посещението ми. Моля ви, не се връщайте при нас! Честно слово — рече Фърдинънд с много приятелски и поверителен тон, — ще ми бъде много мъчно, ако не се поучите от миналото и не стоите настрана от нас.
— Ами изобретението? — запита Кленъм.
— Добри ми човече — отвърна Фърдинънд, — (извинете, че си позволявам това обръщение) никой не иска да знае за това изобретение и никой не дава пет пари за него.
— Никой в министерството ли, искате да кажете?
— Нито извън него. Всички са готови да намразят, да се надсмиват на всяко изобретение. Вие нямате представа колко много хора искат да бъдат оставени на мира. Нямате представа как самият гений на нацията ни (не обръщайте внимание на парламентарния ми език и не се дразнете), казвам, самият гений на нацията, се стреми да не го безпокоят. Вярвайте ми, мистър Кленъм — каза веселият млад Барнакл с най-приятен тон, — нашето министерство не е някакъв зъл исполин, че да го щурмувате с всички сили; то е просто вятърна мелница, която ви показва, като меле огромни количества плява, в коя посока вее националният вятър.
— Ако можех да повярвам това — каза Кленъм, — какво печално бъдеще би очаквало всички ни.
— Ох! Не говорете така! — отвърна Фърдинънд. — Така е много добре. Шарлатанията е нещо необходимо, всички я обичаме и не можем без нея. Малко шарлатания и малко рутина, и всичко си върви чудесно, само да го оставиш на мира.
След тази благонадеждна изповед за вярата си, като глава на изгряващите Барнакълци, родени от жена, вяра, следвана под форма на разни лозунги, които те напълно отричаха и в които не вярваха, Фърдинънд стана да си върви. Нищо не можеше да е по-приятно от искреното му и учтиво държание, приспособено към обстоятелствата на посещението с джентълменски усет.
— Ще бъде ли нескромно, ако запитам — каза той, когато Кленъм му подаде ръка с искрена благодарност за откровеността и добрината му — дали е вярно, че покойният, оплакван от всички Мърдл е причината за тази временна неприятност?