— Аз съм само един от многото, които той разори. Да.
— Трябва да е бил страшно умен човек — каза Фърдинънд Барнакл.
Артър замълча, тъй като не беше склонен да величае паметта на покойния.
— Изпечен разбойник, разбира се — продължи Фърдинънд, — но забележително умен! Не можеш да не се възхитиш от човека! Трябва да е бил голям майстор шарлатанин. Така добре познаваше хората… така знаеше да ги подмами… така добре ги използуваше.
Със свойствената му непринуденост той наистина изпадна във възторг.
— Дано — каза Артър — и той, и жертвите му послужат за предупреждение на други, да не се оставят да бъдат така добре използувани.
— Мили ми мистър Кленъм — изсмя се Фърдинънд, — наистина ли храните такава наивна надежда? Първият човек, който прояви такава огромна способност и такъв верен вкус към мошеничеството, ще има същия успех. Извинете, струва ми се, вие наистина нямате представа, че както пчелите се роят, така и хората се тълпят, като им биете някое старо тенеке — тук се крие цялата вещина на управляването им. Ако ли пък успеете да ги накарате да вярват, че тенекето е направено от скъпоценен метал, вече всичко е наред и в това именно се крие цялата сила на хора като нашия непрежалим покойник. Безсъмнено тук-таме се срещат изключения — учтиво рече Фърдинънд, — когато хора попадат в капана от по-добри подбуди — такъв пример имаме пред очите си, — но тези случаи не опровергават правилото. Сбогом! Надявам се, че при следната ни среща този облак ще се е разнесъл и слънцето отново ще е грейнало за вас. Не ме изпращайте. Много добре зная пътя. Сбогом!
С тези думи най-добрият и най-умният от всички Барнакълци слезе долу, премина с тананикане през портиерната, възседна коня си в предния двор и отиде на среща с благородния си роднина, който се нуждаеше от малко предварителна подготовка, за да може да даде сразителен отговор на някои сноби, които възнамеряваха да отправят въпроси на благородните Барнакълци относно умението им да ръководят държавните работи.
Сигурно се беше разминал с мистър Ръг на изхода, защото само две-три минути след излизането му този червеноглав господин изгря на вратата като позастарял феб.
— Как се чувствувате днес, сър? — запита мистър Ръг. — Няма ли нещичко, с което да мога да ви услужа, сър?
— Не, благодаря ви.
Мистър Ръг изпитваше удоволствие от объркани работи, както домакинята изпитва удоволствие да слага туршии и да прави консерви, или перачката от голямо пране, или боклукчията от пълни кофи с боклук, или както всеки професионалист, когато има да оправя каша.
— Все обикалям от време на време, сър — весело каза мистър Ръг, — да видя дали няма още някои закъснели призовки за арест, сър. А те валят като дъжд, сър. Повече от това няма накъде!
Той направи съобщението, като че ли поздравяваше Артър за радостно събитие, потриваше весело ръце и въртеше глава.
— Повече няма накъде! Истински порой. Аз не се отбивам често при вас, когато съм насам, защото зная, че не ви се иска да виждате хора, и ако имате нужда от мене, ще поръчате да ми кажат в портиерната. Аз съм тук, кажи-речи, всеки ден, сър. Дали ще е удобно, сър — запита с умолителен глас мистър Ръг, — да направя една забележка?
— Толкова удобно, колкото всеки друг път.
— Хм! Общественото мнение, сър — каза мистър Ръг, — се занимава много с вас!
— Не се съмнявам.
— Не би ли било препоръчително, сър — каза мистър Ръг с още по-умолителен тон, — да направите сега, в края на краищата, една малка отстъпка пред общественото мнение? Всички правим отстъпки по едни или друг начин. Всъщност длъжни сме да ги правим.
— Не мога да се примиря с това, мистър Ръг, и не очаквам, че някога ще се примиря.
— Не говорете така, сър, не говорете така. Разноските по преместването ви в Кралския затвор са почти нищожни и ако общественото мнение счита, че трябва да бъдете там, то… наистина…
— Мисля, че вече установихте, мистър Ръг — каза Артър, — че решението ми да остана тук е въпрос на вкус.
— Е, да! Да, сър! Но добър вкус ли е, това добър вкус ли е? Там е въпросът! — Мистър Ръг говореше така увещателно, че беше просто трогателен. — За малко щях да кажа: а това добри подбуди ли са? Делото ви е крупно и стоенето ви тук, където човек може да стигне за дълг от една-две лири, се счита неотговарящо на вашата личност! И наистина не отговаря. Не мога да ви изброя, сър, на колко много места чух да се говори за това. Снощи чух коментарии в един салон, където, ако не се отбивах от време на време и аз самият, бих рекъл, че се събират най-отбраните юридически среди — там именно чух коментарии по ваш адрес, от които ми стана мъчно. Заболя ме заради вас. А ето и тази сутрин на закуска дъщеря ми (жена, ще кажете, да, но все пак има усет за такива работи, и дори с малко личен опит, като тъжителка в делото Ръг и Бокинз) прояви голямо удивление; голямо удивление. Е, при тези обстоятелства и като си помислим, че никой от нас не може да се издигне напълно над общественото мнение, една незначителна отстъпка пред това мнение не би ли била… хайде, сър — продължи Ръг, — да приемем най-слабия аргумент и да кажем просто: една любезност?