Мислите на Артър отново се бяха отнесли към малката Дорит и въпросът остана без отговор.
— А колкото за мене самия, сър — продължи мистър Ръг с надежда, че красноречието му е разколебало Кленъм, — мой принцип е да не гледам своя интерес, когато се отнася до предпочитанията на клиента ми. Но като имам пред вид вашата вродена деликатност и изобщо услужливостта ви, ще повторя, че предпочитам да сте в Кралския затвор. Вашето дело повдигна много шум; такова дело прави чест на адвоката му и аз ще се чувствувам по-добре поставен пред колегите си, ако отидете в Кралския затвор. Но не се ръководете от това, сър. Аз просто споменах факта.
Вниманието на затворника бе станало така разсеяно в уединението и апатията му и така бе свикнало да общува само с една безмълвна фигура между четирите вечно намръщени стени, че Кленъм едва се отърси от своя унес, погледна мистър Ръг, припомни си нишката на разговора и рече бързо:
— Не съм променил, няма и да променя решението си. Моля, престанете, престанете!
Без да скрива раздразнението и обидата си, мистър Ръг отговори:
— О! Разбира се, сър. Зная, че превиших обязаностите си, като ви предложих горното. Но наистина, като чух да се говори на няколко места, и то в много добро общество, че макар и подходящ за чужденци, Маршалси съвсем не е достоен за един истински англичанин, на когото славните свободи на островното му отечество позволяват да се премести в Кралския затвор, помислих си, че трябва да изляза от професионалните рамки и да ви го кажа. Аз самият — добави мистър Ръг — нямам мнение по въпроса.
— Много добре — отвърна Артър.
— Никакво мнение, сър! — каза мистър Ръг. — Ако имах, не бих се съгласил един благороден джентълмен на кон да посети мой клиент в такова място. Но това не ми влиза в работата. Ако имах свое мнение, бих пожелал да имам власт да кажа на един друг джентълмен във военно облекло, който сега чака в портиерната, че моят клиент никога не е смятал да остава тук и че скоро ще бъде преместен на по-добро място. Но моята роля — като професионална машина — е ясна: всичко това не ми влиза в работа. Ще благоволите ли да приемете този джентълмен, сър?
— Който чака да го приема ли, казахте?
— Наистина си позволих тази непрофесионална волност, сър. Като чу, че съм ваш професионален съветник, той отказа да влезе, преди да съм изпълнил много ограничените си професионални функции. За щастие — саркастично рече мистър Ръг — не си превиших чак дотам правата, че да запитам джентълмена за името му.
— Предполагам, че не ми остава друго, освен да го приема — въздъхна тежко Кленъм.
— Значи, ще благоволите, сър? — отвърна Ръг. — Удостоен ли съм с нареждането ви да предам това на господина, като излизам? Удостоен ли съм? Благодаря, сър. Аз ви оставям.
И той напусна Кленъм възмутен.
Господинът във военна униформа така слабо бе раздразнил любопитството на Кленъм при сегашното му душевно състояние, че върху него вече бе започнало да пада черното було на забравата, което замъгляваше паметта му сега, когато тежки стъпки по стълбите го накараха да се опомни. Те се качваха бързо и леко и все пак и в стъпката, и в тропота се чувствуваше нещо обидно. Когато за миг се спряха пред вратата, той не можеше да си спомни къде бе чувал тези особени стъпки, макар че му се струваха познати. Всъщност той има само миг да помисли. Вратата се отвори с трясък и на прага застана изчезналият Бландоа, причина за толкова тревоги.
— Salve, другарю затворник! — рече той. — Изглежда, че съм ви нужен. Ето ме!
Преди Артър да може да му проговори, занемял от почуда и възмущение, Кавалето го последва в стаята. Мистър Панкс пък последва Кавалето. Нито един от тях не бе идвал, откакто настоящият й обитател бе влязъл във владение. Мистър Панкс, запъхтян, се промъкна до прозореца, сложи шапката си на земята, разроши косата си с две ръце и скръсти ръце като човек, който си почива след тежък дневен труд. Без да сваля очи от омразния си стар другар, мистър Баптист тихо седна на пода с опрян на вратата гръб и прихванал глезените си с ръце: позата (само че сега тя изразяваше напрегната бдителност), в която през едно горещо марсилско утро бе седял пред същия човек в друг, още по-мрачен затвор.