— Няма сам да я пълня. Е, какво! Роден съм да ми служат. Ела насам, Кавалето, и налей!
Дребният италианец погледна Кленъм, чиито очи следяха Риго, и като не срещна никаква забрана, стана от пода и наля вино в чашата. От една страна, този жест съчетаваше старото му покорство, примесено с някакво чувство за хумор и борбата между това чувство и някаква потисната ярост, която можеше да избухне всеки миг (което джентълменът по рождение като че ли усещаше, защото го следеше със зорко око), а, от друга страна, преобладаващото му желание отново да си седне на пода в предишната добродушна, безгрижна поза; всичко това представляваше забележителна комбинация за характера му.
— Тази щастлива идея, мой смели сър — подхвана Риго, след като изпи чашата, — беше щастлива по няколко причини. Мене тя забавляваше, на милата ви майка и на Флинтуинч създаваше грижи, вас страшно измъчваше (наградата ми за урока по джентълменско държание) и внушаваше на всички любезни заинтересовани лица, че вашият предан слуга е човек, от когото трябва да се боите! Ей богу, да се боите! Нещо повече: може би щеше да вразуми милейди, майка ви, и под натиска на подозрението, което мъдростта ви призна, може би щеше най-после да се съгласи да обяви във вестника, без да дава име, че трудностите по известен договор ще бъдат отстранени с появяването на главния участник в договора. Може би щеше, а може би не щеше. Но вие развалихте работата. Сега какво ще кажете? Какво искате?
Кленъм никога не бе почувствувал така силно, че е окован във вериги, както сега, когато виждаше този човек пред очите си и не можеше да отиде с него до къщата на майка си. Обръчът на неразгадаемите му трудности и опасения се стягаше около тях точно когато той не можеше да си мръдне и пръста.
— Може би, приятелю мой, философе, добродетелни човече, глупако или какъвто и да сте — каза Риго и спря да пие, за да погледне през чашата с ужасната си усмивка, — може би щяхте да сторите по-добре да ме бяхте оставили на мира.
— Не! Сега поне стана известно, че сте жив и невредим — рече Кленъм. — Поне от тези двама свидетели не можете да избягате, а те могат да ви представят пред кои да е власти или пред стотици хора!
— Но няма да ме представят пред никого — рече Риго и пак щракна пръсти с тържествуваща закана. — Вървете по дяволите с вашите свидетели! По дяволите и с вашето представяне! Сам вървете по дяволите! Какво! Ами не зная ли и аз нещо срещу това? А нямам ли и артикул за продаване… срещу това? Пфу, бедното длъжниче! Вие ми развалихте работата. От мен да мине! Ами после? Какво остава? За вас нищо; за мене всичко. Да ме покажете пред света? Това ли искате? Та аз сам ще се покажа, но не така бързо. Контрабандист! Дай ми писалка, мастило и хартия.
Кавалето стана като преди и ги сложи пред него както преди. Риго помисли малко, усмихнат гадно, после написа и прочете следното на висок глас:
„До мисис Кленъм
(Чакам отговор)
Затвора Маршалси
От стаята на сина ви
Уважаема госпожо,
В отчаяние бях, като научих днес от нашия затворник тук (който е бил така добър да наеме шпиони да ме търсят, защото от дипломатически съображения се укривам), че сте се бояли за моята безопасност.
Успокойте се, уважаема госпожо. Аз съм добре, силен духом и непреклонен.
Бих литнал до дома ви с най-голямо нетърпение, но предвиждам възможността, при настоящите обстоятелства, още да не сте окончателно уредили дребното предложение, което имах честта да ви направя. Давам ви една седмица срок от днес, когато ще ви направя последното си окончателно посещение, при което вие трябва безусловно да приемете или отхвърлите предложението ми заедно с последиците му.
Сдържам силното си нетърпение да ви прегърна и да сключа тази интересна сделка, за да ви дам време да уредите подробностите по нея напълно задоволително за всички ни.
Междувременно не ще е прекалено да предложа (тъй като нашият затворник разстрои домакинството ми) разноските по квартирата и храната ми в хотела да бъдат за ваша сметка.
Приемете, уважаема госпожо, уверенията в най-дълбокото ми почитание към вас:
Ричард Бландоа
Хиляди приятелски поздрави на милия Флинтуинч.
Целувам ръката на madame Ф.“
Като свърши посланието, Риго го сгъна и го подхвърли с театрален жест в краката на Кленъм.
— Хей, там, вие! Като става дума за представяне, я нека някой представи това на адреса му и да представи отговора тук.