— Кавалето — каза Артър. — Вземи писмото на този човек, моля ти се.
Но Кавалето пак направи многозначителен знак с пръсти, за да покаже, че постът му е до вратата да пази Риго, след като си бе дал толкова труд да го издири, и че службата му е да си седи на пода, облегнал гръб на вратата, да гледа Риго и да си държи глезените — така че синьор Панко пак предложи услугите си. Предложението му бе прието и Кавалето му позволи да отвори вратата достатъчно широко, за да се промъкне навън, и веднага я затвори след него.
— Докоснете ме с пръст, засегнете ме с някой епитет, оспорете превъзходството ми над вас, както съм седнал тук и си пия виното за мое удоволствие — каза Риго, — и аз ще последвам писмото и ще отменя неделния срок. Вие ме искахте?! Сега ме имате! Как ви харесвам?
— Вие знаете — отвърна Кленъм с горчиво съзнание за безпомощността си, — че когато ви търсех, не бях затворник.
— Вървете по дяволите и вие, и затворът ви — възрази Риго, спокойно извади от джоба си кутия с необходимите неща за свиване на цигари и сви няколко с пъргавите си пръсти. — Пет пари не давам ни за единия, ни за другия. Контрабандист! Огън!
Кавалето отново се надигна и му подаде, каквото иска. Имаше нещо ужасно в безшумната ловкост на студените му бели ръце с гъвкавите пръсти, които леко се увиваха и преплитаха един друг като змии. Кленъм не можа да се сдържи да не потръпне вътрешно, като че ли гледаше цяло гнездо от тези гадини.
— Хей, прасе! — извика силно Риго, като че ли Кавалето беше италиански кон или муле и той го подканяше да върви. — Какво ще кажеш? Мръсният стар затвор не изглеждаше ли почтен в сравнение с този? Имаше нещо внушително в онези решетки и камъни. То беше затвор за мъже. А този? Пфу! Болница за малоумни!
Той запуши цигарата си и грозната му усмивка бе така замръзнала на лицето му, че изглеждаше, като че ли пушеше с човката на носа си, а не с устата, като фантастична фигура на вещица. Като запали втора цигара от димящата угарка на първата, той рече на Кленъм:
— Трябва да се прекара някак времето, докато се върне смахнатият. Нека поговорим. Не може да се пие силно вино цял ден, иначе бих поискал втора бутилка. Е, няма що, красавица е, сър. Макар и не съвсем по мой вкус, все пак, гръм и мълния, красива е! Поздравявам ви за вкуса.
— Нито зная, нито искам да зная за кого става дума — рече Кленъм.
— Della bella Gowana, сър, както казват в Италия за мисис Гауън, красивата мисис Гауън.
— Да, мисля, че вие сте били… прислужник на мъжа й?
— Сър? Прислужник? Вие сте нахален! Приятел!
— Всичките си приятели ли продавате?
Риго извади цигарата от устата си и го изгледа с мигновена проява на изненада. Обаче веднага я върна обратно и рече хладнокръвно:
— Продавам всичко, което има добра цена. А от какво живеят вашите адвокати, политици, интриганти, вашите борсаджии? От какво живеете вие? Как стигнахте дотук? Не сте ли продали никакви приятели? Света Дево! Струва ми се, че сте!
Кленъм извърна глава към прозореца и остана загледан в стената.
— Така е, сър — каза Риго, — обществото продава себе си и продава и мене; а пък аз продавам обществото. Виждам, че познавате още една дама. Също красавица. Със силен характер. Чакайте! Как се казваше? Уейд.
Той не получи отговор, но лесно можа да разбере, че е улучил.
— Да — продължи той, — тази красива дама със силен характер ме заговаря на улицата и аз не оставам безчувствен. Отвръщам й. Тази красива дама със силен характер ми прави честта да ми се довери: „Изпитвам любопитство и страдам. Вие не сте по-честен от другите, предполагам.“ Аз казвам: „Madame, джентълмен по рождение — джентълмен до смъртта; но не по-честен от обикновеното. Презирам тази глупава фантазия.“ Тогава тя ми отговаря с този комплимент: „Разликата между вас и останалите е, че вие си признавате“. Защото тя познава обществото. Приемам поздравленията й галантно и учтиво. Учтивост и една доза галантност са присъщи на характера ми. Тогава тя прави едно предложение фактически, че ни е виждала често заедно; че повидимому в този момент аз с домашната котка, семейният приятел; че любопитството и мъката й събуждат у нея желание да знае къде ходят, как живеят, доколко красивата Гауън е обичана, как мислят за красивата Гауън и така нататък. Тя не е богата, но предлага известно възнаграждение за дребните грижи и безпокойства, свързани с известни услуги. И аз любезно — любезността е присъща на характера ми — приемам предложението. О, да! Такъв е светът. Това е модерно.