Макар че Кленъм стоеше гърбом към него, докато той говореше, и остана така до края на срещата, искрящите, така приближени едно до друго очи не слизаха от него и сигурно по самото държание на главата той схващаше, че всичко, което казваше с дръзкото си самохвалство, вече беше известно на Кленъм.
— Ух! Красивата Gowana! — рече той и запали трета цигара така внимателно, като че ли и най-лекото подухване ще я угаси. — Очарователна, но неразумна! Защото не беше хубаво от страна на красивата Gowana да прикрива мистериозно в спалнята си, в планината, писма от стари любовници, та съпругът й да не ги намери. Не, не, не беше красиво. Gowana сгреши тук.
— Ох, как бих желал — извика високо Артър — Панкс да се върне по-скоро, защото този човек скверни стаята с присъствието си.
— А! Но той ще преуспее и тук, както и навсякъде — екзалтирано каза Риго и щракна пръсти. — Винаги е преуспявал и вечно ще преуспява.
И като се изпъна на единствените три стола освен онзи, на който седеше Кленъм, той запя и се заудря по гърдите като галантния пътник от песента:
— Пей припева, свиня! Някога ти го пееше в другия затвор. Запей и сега! Или, кълна се във всички светии, пребити с камъни, че ще се обидя и ще направя компромис с джентълменското си държание и тогава някои хора, които още не са мъртви, ще съжаляват, че не са ги пребили заедно със светците.
Донякъде поради стария навик на покорство, отчасти защото, ако не го направи, може да навреди на благодетеля си и донякъде защото му бе все едно дали ще пее, или не, този път Кавалето подхвана припева. Риго се изсмя и запуши със затворени очи.
Мина още половин час, преди да чуят стъпките на мистър Панкс по стълбите, но разстоянието се стори на Кленъм безкрайно дълго. Стъпките му бяха придружени от още едни стъпки и когато Кавалето отвори вратата, в стаята влязоха мистър Панкс и мистър Флинтуинч. Последният едва влезе, и Риго се хвърли да го прегърне бурно.
— Как се чувствувате, сър? — каза Флинтуинч, щом можа да се освободи от прегръдката, което направи, без много да се церемони. — Благодаря, стига вече; стига ми толкова. — Това се отнасяше към опасността от нови нежности от страна на намерения му приятел.
— Е, Артър, помниш ли какво ти казах за спящите и изчезналите кучета? Виждаш, че думите ми се сбъднаха.
Той си остана невъзмутим, както винаги, и огледа стаята, като клатеше поучително глава.
— Значи, това е затворът Маршалси за длъжниците! — каза мистър Флинтуинч. — Ха! Ти си изкара свинете на много слаб пазар, Артър!
Ако Артър беше търпелив, Риго не беше. Той улови малкия си Флинтуинч за реверите с груба закачливост и извика:
— По дяволите и пазара, и свинете, и свинарят! Хайде! Давай ми отговора на писмото.
— Ако ви е удобно да ме пуснете за миг, сър — отвърна Флинтуинч, — първо ще предам на мистър Артър една бележка за него.
И той я подаде. Тя беше с майчиния му осакатен почерк и съдържаше само тези думи:
„Надявам се, че ти стига, дето разори себе си. Сега бъди доволен и не разорявай и другите. Джеримая Флинтуинч е мой пратеник и представител.
Кленъм прочете мълчаливо бележката два пъти и после я скъса. Междувременно Риго се качи върху един стол и седна на облегалката му, стъпил с крака на седалището.
— Сега, красавецо Флинтуинч — каза той, след като бележката бе скъсана, — отговора на писмото ми!
— Мисис Кленъм не написа нищо, мистър Бландоа, защото ръцете й са схванати, и тя мисли, че е все едно, ако го изпрати по мене устно. — Мистър Флинтуинч изрече думите неохотно, като че ли гърлото му бе ръждясало, та ги теглеше с тирбушон. — Тя ви поздравява и казва, че, общо взето, намира предложението ви разумно и го приема, но същевременно държи на еднонеделния срок.
Monsieur Риго избухна в смях, слезе от стола и рече:
— Добре! Отивам да си търся хотел! Хайде, свиньо — добави той. — Досега ти ме придружаваше против волята ми, сега ще ме придружаваш против твоята воля. Казвам ви, мои малки влечуги, че съм роден да ми служат. Тази седмица искам да ми служи този контрабандист.