Изтощен от липса на сън и храна (той бе загубил и апетита, и вкуса си), два-три пъти през нощта усети, че се унася в бълнуване. В топлия вятър му се счуваха откъслеци от мелодии и песни, които знаеше, че са измама на слуха. Сега, когато задрямваше от изтощение, ги чу отново; чу гласове, които му говореха, и той им отговори и се стресна.
Потънал в дрямка или сън, той не можеше да си даде сметка за времето, така че минутата можеше да е цял час, а часът минута; в това състояние му се стори, че е в градина с цветя и полъхът на влажен топъл ветрец донасяше аромата им до него. Трябваше да направи голямо усилие, за да повдигне глава и разбере какво е това, така че впечатлението бе започнало да му досажда, когато се насили да погледне. Тогава до чаената чаша на масата си видя букет от цветя — редки и прекрасни цветя.
Те му се видяха по-красиви от всичко на света. Той взе цветята и вдъхна аромата им, после ги допря до горещата си глава, сложи ги на масата и разпери изгорелите си от треска ръце към тях, както разперваме премръзналите си пръсти пред огъня, за да ги съживим. Едва след като им се порадва известно време, Кленъм се запита кой ги е изпратил и отвори вратата да попита жената, която сигурно ги бе сложила там, как са попаднали в ръцете й. Тя си бе отишла, и сигурно отдавна, защото чаят, който бе сложила на масата, бе вече изстинал. Той се опита да пийне малко, но не можа да понесе миризмата му; тогава отново допълзя до отворения прозорец и сложи цветята на старата кръгла масичка.
Като се съвзе от премаляването, причинено от движението из стаята, той отново изпадна в предишното си състояние. Пак му се стори, че чува една от нощните мелодии, когато вратата на стаята му се отвори тихичко и след малко до нея застана мълчалива фигура с черно наметало. После тя свали наметалото си и му се стори, че вижда малката Дорит в старата си износена рокля. Стори му се, че тя се разтрепера, плесна ръце, усмихна се и се обля в сълзи.
Той се събуди и извика. И тогава в любещото и скъпо лице, в тези натъжени и пълни със състрадание очи като в огледало той видя колко се е променил; тя се приближи до него и като положи ръце на гърдите му, за да му попречи да стане, коленичи на пода в краката му и повдигна устни да го целуне, а сълзите й капеха по него, както небесният дъжд бе капал върху цветята, и малката Дорит в живия си образ го повика на име.
— О, мой най-добър приятелю! Скъпи мистър Кленъм, не искам да ви гледам да плачете! Освен ако плачете от радост, че ме виждате. Дано да е така. Собственото ви бедно дете се завърна!
Така вярна, нежна и неразглезена от богатството! Каква ангелска утеха и каква искреност имаше и в тона на гласа й, и в блясъка на очите й, и в допира на ръцете й!
Когато той я прегърна, тя му рече:
— Никой не ми каза, че сте болен — и като го прегърна нежно през врата, склони главата му на гърдите си, сложи другата си ръка на главата му, облегна бузата си на нея и започна да го гали с такава любов и, бог е свидетел, така невинно, както някога бе галила баща си в същата стая, а тя беше още детенце и сама се нуждаеше от всичката грижа, която полагаше към другите.
Когато можа да проговори, той рече:
— Възможно ли е да сте дошли при мене? И то в тази дреха?
— Надявах се, че ще ви се харесам много повече в тази дреха, отколкото в коя да е друга. Винаги я пазех при себе си, да ми напомня, макар че не се нуждаех от напомняне. Но аз не съм сама, с мене е и старата ми приятелка.
Той се огледа и видя Меги в голямото й боне, което отдавна не бе носила, с кошница в ръка, както някога, и ухилена до уши.
— Едва снощи пристигнах с брат си в Лондон. Щом пристигнахме, изпратих известие на мисис Плорниш, за да разбера нещо за вас и да ви съобщят, че съм дошла. Тогава чух, че сте тук. Мислихте ли случайно за мене нощес? Искаше ми се да вярвам, че сте мислили. Аз мислех за вас с такава тревога в душата, че нощта ми се стори безкрайна.
— Мислех за вас… — Той не знаеше как да я нарече. Тя веднага забеляза това.
— Вие още не сте ме назовали с истинското ми име. Вие знаете кое е то за вас.
— Мислех за вас, малка Дорит, всеки ден, всеки час, всеки миг, откакто съм тук.