Въпреки всичко в стаята се чувствуваха признаци на приготовление, като че ли бе стегната по някакъв случай. Какво точно придаваше този вид — тъй като всички дреболии в нея си бяха на мястото, което бяха заемали от години, никой не би могъл да каже, ако не се загледа внимателно в лицето на господарката й, и то ако познаваше добре това лице от преди, макар неизменната й черна рокля да не бе разместила нито една от гънките си и неизменното й държание да бе строго спазено, чертите на лицето й бяха някак по-сковани и на навъсеното й чело ясно личеше нова бръчка — и това слагаше отпечатък на всичко около нея.
— Кои са тези? — запита тя, когато двамата придружители влязоха. — Какво търсят тези хора тук?
— Кои са тези ли, питате, мила госпожо? — отвърна Риго. — Ей богу, това са приятели на сина ви, затворника. И какво искат ли? Бог да ме убие, госпожо, ако зная. По-добре запитайте тях самите.
— Вие знаете, че ни казахте на вратата да не си отиваме още — каза Панкс.
— А пък вие знаете, че ми казахте на вратата, че не смятате да го сторите — отвърна Риго. — С една дума, госпожо, позволете ми да ви представя двама шпиони на затворника — безумци, но шпиони. Ако искате да останат тук през време на краткия ни разговор, кажете си думата. На мене ми е все едно.
— Защо да искам да останат тук? — каза мисис Кленъм. — Какво общо имам с тях?
— Тогава, миличка госпожо — каза Риго и се хвърли така тежко в едно кресло, че цялата стая потрепера, — ще направите добре да ги отпратите. Това е ваша работа. Те не са мои шпиони, нито мои негодяи.
— Слушайте! Вие, Панкс — каза мисис Кленъм и гневно свъси вежди към него, — вие, чиновникът на мистър Казби! Гледайте работата на господаря си и вашата собствена. Вървете си и отведете този другия с вас.
— Благодаря, госпожо — отвърна мистър Панкс, — радвам се, че не виждам никаква причина да не си отидем. Ние извършихме, каквото обещахме на мистър Кленъм. Постоянната му тревога беше (и тя се засили, откато той влезе в затвора) този приятен господин да бъде доведен тук на мястото, от което бе изчезнал. Ето го — докаран обратно. И ще добавя — каза мистър Панкс — в противното му лице, че светът няма да загуби, ако той изчезне напълно.
— Никой не пита за мнението ви — отговори мисис Кленъм. — Вървете.
— Съжалявам, че не ви оставям в по-добро общество, госпожо — каза Панкс, — и съжалявам, че мистър Кленъм не може да присъствува. Вината е моя.
— Искате да кажете, негова — отвърна тя.
— Не, искам да кажа, моя, госпожо — рече Панкс, — защото за нещастие аз го накарах да направи това злополучно вложение (мистър Панкс още държеше на тази дума и никога не казваше спекулация), макар че мога да докажа с цифри, че вложението трябваше да излезе добро. Аз съм го проверявал всеки ден, откато фалира, и — от гледище на цифрите — винаги излиза триумфално. Сега не му е нито времето, нито мястото да се занимаваме с изчисления — продължи мистър Панкс, като погледна с копнеж към шапката си, където държеше изчисленията, — но цифрите са неоспоримо нещо. В този момент мистър Кленъм трябваше да се движи в собствена карета и коне, а пък аз да съм човек на три до пет хиляди лири стерлинги.
Мистър Панкс вирна косата си нагоре с такъв самоуверен вид, който едва ли би могъл да бъде по-силен, ако сумата беше в джоба му. Тези неоспорими цифри бяха станали ежедневното му занимание и запълваха свободното му време, откато си загуби парите, и те щяха да му бъдат утеха до края на живота.
— Но както и да е — рече мистър Панкс, — стига по този въпрос. Алтро, момчето ми, ти видя цифрите и знаеш колко са верни.
Мистър Баптист, който не притежаваше и следа от математически способности, за да му се отплати по този начин, само кимна с глава и показа чудесните си бели зъби.
През това време мистър Флинтуинч се беше загледал в него и сега му рече:
— Аха! Значи, ти си бил! Стори ми се, че си спомням това лице, но не бях сигурен, докато не видях зъбите ти. О, да, разбира се. Това е същият натрапчив бежанец — Джеримая каза на мисис Кленъм, — който дойде да чука на вратата ни, когато Артър и бъбрицата бяха тук, и ме обсипа с куп въпроси относно мистър Бландоа.
— Вярно — призна весело мистър Баптист, — и ето го, padrone! И последователно го намерих.