— Нямаше да съжалявам — отвърна Флинтуинч, — ако последственоментно се беше и пребил.
— А сега — каза мистър Панкс, който често бе поглеждал към прозореца и чорапа, който се кърпеше там — остава ми да кажа само още една дума, преди да си отида. Ако мистър Кленъм беше тук, но за нещастие бедният е болен и лежи в затвора, макар че успя да докара този господин тук — продължи мистър Панкс, отстъпи една крачка към прозореца и сложи ръката си върху чорапа, — би рекъл: Ефри, разкажи си сънищата!
Мистър Панкс вдигна десния си пръст между носа си и чорапа в знак на мистериозно предупреждение, обърна се запъхтян навън и повлече мистър Баптист след себе си. Външната врата хлопна след тях, стъпките им отекнаха по голия плочник на двора и все още никой не продума. Мисис Кленъм и Джеримая се спогледнаха; после загледаха Ефри, която усърдно кърпеше чорапа.
— Хайде! — продума най-после мистър Флинтуинч, като се завъртя веднъж-дваж по посока на прозореца, и потри длани в полите на жакета си, като че ли се готвеше да прави нещо. — Каквото има да си казваме, по добре да го кажем без повече губене на време. И така, Ефри, жено моя, измитай се оттук!
В миг Ефри хвърли чорапа, скочи, улови перваза на прозореца с дясната си ръка, подви дясното си коляно на миндера до прозореца и размаха лявата си ръка, като че ли отблъсва нападатели.
— Не, няма да си вървя, Джеримая — няма и няма! Няма да се мръдна оттук! Тук ще седя! Искам да чуя всичко, което не зная, и да кажа всичко, което зная. Искам най-после, та ако ще да умра за това! Искам и искам, и искам!
Мистър Флинтуинч, задъхан от възмущение и удивление, наплюнчи пръстите на едната си ръка, леко очерта с тях кръг на дланта на другата си ръка и ухилен заплашително, продължи да се кълчи по посока на жена си, като същевременно, задавен от гняв, едва разбираемо сумтеше: „Такава порция!“
— Не приближавай, Джеримая! — извика Ефри, като не преставаше да маха ръце. — Не идвай нито крачка насам или ще надигна съседите! Ще се хвърля от прозореца! Ще викам „пожар и убийство!“ Ще събудя и мъртвите! Спри на място или така ще се разкрещя, че ще събудя умрелите!
Твърдият глас на мисис Кленъм екна:
— Спри!
Джеримая се беше вече спрял.
— Това е вече развръзката, Флинтуинч. Остави я на мира. Ефри, срещу мене ли се опълчваш след толкова години?
— Да, ако да чуя, каквото не зная, и да кажа, каквото зная, значи, че се опълчвам срещу вас. Вече избухнах и няма връщане назад. Решена съм на това. Искам да го направя, искам и искам! Ако това значи, че се опълчвам срещу вас, тогава опълчвам се срещу вас, двамата умници. Аз казах на Артър, когато се завърна, да ви се опълчи. Казах му, че ако аз се боя до смърт от вас, няма причина той да се бои. Какви ли не неща се случваха оттогава насам и вече няма да се оставя Джеримая да ме гони, нито да ме плаши и шашардисва, или пък да ставам съучастница в кой знае какво, не искам вече! Не искам, не искам и не искам! Сега, когато Артър няма вече нищо и е болен и лежи в затвора, та не може да се защити сам, аз заставам на страната му. Искам, искам и искам!
— А откъде знаеш с тази каша в главата си дали правиш услуга на Артър? — запита строго мисис Кленъм.
— Аз не зная кое е правилно и кое не е — каза Ефри — и ако някога през живота си сте казали вярна дума, то беше, като казахте, че в главата ми е цяла каша, защото вие, двамата умници, направихте всичко, за да стане така. Вие ме оженихте, без да питате искам ли, или не, и кажи-речи, оттогава насам изпълнихте живота ми с такива сънища и страхове, каквито няма никъде, та как искате да няма каша в главата ми? Такава искахте да ме направите и такава станах; но няма да търпя повече; не! Няма, няма и няма! — И тя продължи да отблъсва с ръка всяко приближаване.
След като я погледна мълчаливо, мисис Кленъм се обърна към Риго:
— Вие виждате и чувате това глупаво същество. Имате ли нещо против, ако тази глупачка остане на мястото си?
— Аз ли, госпожо! — отвърна той. — Аз ли? Този въпрос се отнася до вас.
— Аз нямам нищо против — отвърна мрачно тя. — Сега вече ми остава малък избор, Флинтуинч, обръчът се затяга.
В отговор мистър Флинтуинч стрелна жена си кръвнишки и после, като че ли за да се сдържи да не се нахвърли върху нея, пъхна ръце в пазвата на жилетката си и почти забил брада в един от лактите си, застана в ъгъла и загледа много особено Риго. От своя страна, Риго се надигна от стола си, седна на масата и замаха крака. В тази непринудена поза той погледна строгото лице на мисис Кленъм, вирна мустак и проточи нос.