— Плащай! Брой парата! Чиста пара!
Джеримая взе сметката, погледна сбора й с кървясали очи, извади малка платнена торбичка от джоба си и наброи парите в ръката му. Риго подрънка парите, претегли ги в ръка, подхвърли ги малко нагоре, улови ги и пак ги подрънка.
— Звукът им за смелия Риго Бландоа е като вкуса на прясно месо за лъва. Казвайте сега, madame, колко?
Изведнъж той се извърна към нея, вдигнал заплашително ръката, която стискаше парите, като че ли да я удари.
— Пак ви казвам, както ви казах и тогава, че не сме така богати тук, както предполагате, и че искате прекалено много. Засега нямам възможност да задоволя такова искане, дори и ако бях склонна.
— Ако! — извика Риго. — Слушайте тази лейди с нейното „ако“! Да не искате да кажете, че не сте склонна?
— Ще кажа, каквото на мен ми дойде наум, а не на вас.
— Казвайте тогава за склонността. Бързо! Казвайте дали сте склонна и тогава зная какво да правя.
Тя нито избърза, нито се забави с отговора си.
— Изглежда, че сте се сдобили с някакъв документ или с документи — които за мене е желателно да си възвърна.
Риго се засмя гласно, забарабани по крака на масата и задрънка парите.
— Струва ми се! Сега вече ви вярвам.
— Документите може би заслужават да заплатя парична сума. Не мога да кажа колко голяма или колко малка.
— Хей, дявол да го вземе! — вбесен извика той. — И след като ви дадох цяла седмица отсрочка да помислите ли?
— Не! Не съм съгласна при оскъдните си средства — защото пак повтарям, че сме бедни, а не богати — да предлагам цена за нещо, за което не зная нито в какво, нито доколко може да ми навреди. Ето вече трети път вие идвате с вашите подмятания и заплахи. Говорете ясно или вървете, където щете, и правете, каквото щете. По-добре е да бъдеш разкъсан наведнъж, отколкото да си мишка в лапите на такава котка.
Той така я погледна с приближените си очи, че когато зловещите им погледи се кръстосаха над носа му, като че ли още повече го изкривиха. След като я изгледа продължително, той рече с още по-злобна усмивка:
— Вие сте смела жена!
— Аз съм решителна жена!
— Винаги сте били. А? Винаги е била такава, нали, мой малки Флинтуинч?
— Не му отговаряй, Флинтуинч. Сега е негов ред да говори тук, колкото може, а после да си отиде и да направи, каквото може. Ти знаеш, че такова е нашето решение. Остави го да избере.
Тя нито се отвърна от злата му усмивка, нито сведе поглед. Той пак се обърна към нея, но тя пак не трепна. Той слезе от масата, сложи си стол до дивана, седна на него и облегна ръка на дивана близо до нейната, която докосна с китката си. Лицето й остана навъсено, напрегнато и неподвижно.
— Значи, вие желаете, madame, да разкажа една глава от семейната ви история в този ограничен семеен кръг? — каза Риго и предупредително забарабани с пръстите си по ръката й. — Аз падам малко нещо лекар. Дайте да ви видя пулса.
Тя го остави да улови китката й. Както я държеше, той продължи:
— История на странен брак и странна майка, и отмъщение, и гнет. Ей, ей, ей. Как особено бие този пулс! Струва ми се, като че ли се удвоява, когато го докосвам. Това характерни промени за болестта ви ли са, madame?
Тя изви осакатената си ръка и с мъка я изтръгна, но лицето й остана неподвижно. Неговото лице бе все така усмихнато.
— Аз водих авантюристичен живот. Авантюрист съм по природа. Познавах много авантюристи — интересни души! — приятно общество! На един от тях дължа сведенията и доказателствата — повтарям, уважаема госпожо — доказателства, — за очарователната семейна историйка, за която ще разкажа. Ще бъдете очарована. Но, ах! Забравих. Историята трябва да има име. Да я нарека ли история на една къща? Но, ах, ето пак! Има толкоз много къщи на света. Да я нарека ли историята на тази къща?
Наклонен над дивана, облегнат само на двата крака на стола си и на левия си лакът, той често потупваше ръката й, за да наблегне на думите си; скръстил крака, с дясната си ръка той ту приглаждаше косата, ту мустаците, ту пък потупваше носа си, но все заканително; груб, нагъл, хищен, жесток и силен, той продължи разказа си, без да бърза.
— Накратко ще я нарека историята на тази къща. И така, започвам. Да предположим, че тук живели чичо и племенник. Чичото, суров стар джентълмен със силен характер; племенникът, по природа плах, резервиран и потиснат.