Мисис Кленъм се спря за миг, както се беше забрадила, и рече с гневно изумление:
— Затворена тук?! Та тя е мъртва от двадесет, па и повече години. Питай Флинтуинч, питай него. И двамата могат да ти кажат, че тя умря, когато Артър замина в странство.
— Толкоз по-зле — рече Ефри и потрепери, — защото тогава тя витае из къщата. Кой друг шумоли из нея и дава сигнали, като пуска прах така тихо? Кой друг идва и си отива и оставя дълги криви следи от пръсти по стените, когато всички сме в леглата си? Кой друг задържа вратата понякога? Но не излизайте, не излизайте, господарке! Ще умрете на улицата!
Господарката й само дръпна роклята си от умоляващата ръка и каза на Риго:
— Чакайте тук, докато се върна! — и изтича от стаята.
Те я видяха от прозореца да притичва като луда през двора и да излиза вън от портата.
Няколко минути те останаха вцепенени. Ефри първа се съвзе и кършейки ръце, тръгна подир господарката си. След нея Джеримая Флинтуинч бавно отстъпи заднишком към вратата с една ръка в джоба, а с другата безмълвно потривайки брадата си, се измъкна навън. Риго, останал сам, се разположи на миндера до отворения прозорец в старата си поза от Марсилския затвор. Той си сложи подръка цигарите и кутийката с кремъка и го удари на пушене.
— Уф! Почти така скучно, както в проклетия стар затвор. По-топло, но почти така мрачно. Да чакам, докато се завърне? Да, разбира се! Но къде отиде и докога ще се бави? Няма значение. Риго, Лание, Бландоа, мой мили поданико, ти ще си получиш парите. Ще забогатееш. Ти живя като джентълмен и ще умреш като джентълмен. Ти тържествуваш, момчето ми, но в характера ти е да тържествуваш. Уф!
В часа на тържеството му мустаците му се вирнаха и носът му провисна и той се загледа с особено задоволство в една греда на тавана.
Глава XXXІ
Обръчът е затегнат
Слънцето беше залязло и улиците тънеха в прашния здрач, когато така дълго отвикналата от тях фигура бързаше по пътя си. В близката до къщата околност тя направи малко впечатление, защото там нямаше много минувачи, които да я забележат, но когато се отдалечи от реката и се изкачи нагоре по кривите сокаци, които водеха към Лондонския мост, и излезе на главното шосе, навсякъде будеше удивление.
С решителен и див поглед в очебиещото черно облекло, с небрежно заметнатия шал на главата, изпита, смъртнобледа, макар още слаба и несигурна в краката, тя вървеше стремглаво напред като сомнамбул и не обръщаше внимание на тълпата. По-открояваща се поради отчуждеността си от тълпата, между която се движеше, отколкото ако бе покачена на пиедестал, за да я гледат, фигурата привличаше всички погледи. Празноскитащите насочиха вниманието си към нея; заетите хора забавяха стъпките си, като се разминаваха с нея, и извръщаха подире й глави; компаниите се отдръпваха и си шепнеха един на друг да погледнат тази призрачна жена, а устремът на жената при преминаването й сякаш оставяше след себе си вихрушка, която увличаше подир нея най-безделните и най-любопитните.
Замаяна от суматохата на това множество вперени в нея лица, така внезапно нахлули в отшелническия й живот, от непривичното въздействие на чистия въздух и още по-непривичното впечатление от хора, неочакваните промени в полузабравените неща, разликата между оглушителните впечатления на действителния живот и произволните картини, които си рисуваше въображението й през време на отшелничеството й — замаяна от всичко това, тя се стремеше напред, обкръжена сякаш от безумни мисли, а не от външни лица и погледи. Но като пресече моста и измина известно разстояние, тя се досети, че трябва да пита за посоката и едва когато се спря и озърна да види кого да попита, тя откри, че е обкръжена с вторачени в нея любопитни лица.
— Какво сте се струпали край мене? — разтреперана запита тя.
Никой от по-близките до нея не отговори; но от по-отдалечения кръг се чу рязък глас:
— Защото си луда!
— Аз съм с толкова здрав разум, колкото сте всички вие. Искам да намеря затвора Маршалси.
Резкият глас отново отвърна:
— Ето и това показва, че си луда, защото той е пред очите ти.
Тълпата се развика и един нисък младеж с кротко и спокойно лице си проби път до нея и рече: