— Глупости, сър. Далеч не до края, далеч не до края.
— О! — каза Панкс, като го наблюдаваше добродушно да си сръбва една голяма глътка от златистата напитка. — А има ли още нещо?
— Да, сър. Да, сър. Има още нещо. Никак не съм доволен от дъщеря си, мистър Панкс. Никак не съм доволен. Освен дето ходи твърде често при мисис Кленъм, мисис Кленъм, която сега се намира при обстоятелства, които не се считат… задоволителни за всички страни, ами ходи, ако не се лъжа, мистър Панкс, и при мистър Кленъм в затвора. В затвора.
— Той е болен на легло, нали знаете — рече Панкс. — Може би е мило от нейна страна.
— Ба, ба, мистър Панкс, тя няма работа там. Няма работа там. Не позволявам това. Нека си изплати дълговете и да излезе от затвора, да излезе от затвора.
Макар че косата на мистър Панкс беше щръкнала като на таралеж, той още веднаж я вирна нагоре с две ръце и погледна господаря си с ужасна усмивка.
— Моля, да споменете пред дъщеря ми, мистър Панкс, че не мога да позволя това, не мога да го позволя — ласкаво каза Патриарха.
— О! — каза Панкс. — А не бихте ли могли да й го кажете сам?
— Не, сър, не, сър. На вас ви се плаща, за да казвате. — Нетактичният стар глупак не можа да устои на изкушението да повтори остроумната си мисъл — и вие трябва да казвате, за да се отплащате, да казвате, за да се отплащате.
— О! — каза Панкс. — Още нещо да кажете?
— Да, сър. Струва ми се, че и вие самият твърде често и твърде много ходите натам, ходите натам. Препоръчвам ви, мистър Панкс, да престанете да се занимавате и с вашите, и с чуждите загуби и да си гледате работата, да си гледате работата.
Мистър Панкс прие тази препоръка с така необикновено рязко, късо и високо „О!“, че дори тромавият Патриарх някак бързичко извърна очи да го погледне. Тогава мистър Панкс изсумтя съответно силно и добави:
— Още нещо?
— Засега няма, сър, засега няма. Ще отида да се поразтъпча, да се поразтъпча — рече Патриарха и допи напитката си. — Може би ще ви заваря тук, като се върна. Ако ли не, сър, дългът, дългът, дългът! Изстисквайте, изстисквайте в понеделник, изстисквайте в понеделник.
Мистър Панкс наежи още веднаж коса и остана да гледа как Патриарха си взе широкополата шапка с изражение, в което за миг се появи нерешителна борба с някакво чувство на обида. Беше му станало още по-горещо, отколкото в началото на разговора, и дишаше по-тежко. Но той остави мистър Казби да излезе, без да каже нещо повече, и после надникна да го изгледа през зелените щори.
— Така си и мислех — забеляза той. — Знаех си накъде се запътваш. Е, добре!
Тогава отново запухтя към дока си, подреди го, свали си шапката от закачалката, огледа дока, рече: „Сбогом!“, и сам отпъхтя навън. Отправи се към другия край на Двора на кървящото сърце, където беше мисис Плорниш, и пристигна на горния край на стълбите още по-загрян.
Изкачи стълбите, но не прие поканите на мисис Плорниш да влезе и да поседне с баща й в „Щастливият котидж“ — които за негово облекчение не бяха така настоятелни, както биха били всяка друга вечер освен събота, когато клиентите, така галантно поддържащи предприятието с всичко освен пари, правеха големи покупки — та мистър Панкс остана горе на стълбите, докато видя Патриарха, който винаги влизаше в двора от другия край, да пристъпва бавно насам, сияещ и обкръжен от просители. Тогава мистър Панкс слезе долу и се спусна към него в пълна пара.
Патриарха, който пристъпваше с обичайното си благодушие, се изненада, като видя мистър Панкс, но предположи, че е решил да започне изстискването веднага, вместо да го отлага до понеделник. Населението на двора се почуди на тази среща, тъй като никога, откакто си спомняше и най-старото Кървящо сърце, тези две власти не бяха виждани заедно там. Но почудата им се превърна в неизразимо изумление, когато мистър Панкс се приближи до най-многоуважаемия човек, спря се пред бутилковозелената жилетка, направи спусък от палеца и показалеца си, допря го до широкополата шапка и с такава ловкост и точност я улучи, че тя отхвръкна от главата му като топче.
След като си позволи тази волност с личността на Патриарха, мистър Панкс продължи да удивява и привлича кървящите сърца, като рече високо:
— А сега, захаросан мошенико, смятам да си видя сметките с тебе!
В един миг мистър Панкс и Патриарха станаха център на една тълпа, наострила уши и очи; заотваряха се прозорци и по стъпалата се накачи свят.