— За какво се представяш? На какви добродетели си играеш? Благодушие, а? Ти, благодушен?
Тук мистър Панкс, изглежда, без да има намерение да го удари, но колкото да му олекне на душата и да изхаби излишната си енергия в здравословна гимнастика, се прицели с юмрук в бузестата глава, а бузестата глава се отдръпна, за да избегне удара. За растящия възторг на публиката този странен номер бе повторен в края на всеки последователен параграф от речта на мистър Панкс.
— Аз се освободих от службата си при вас — каза мистър Панкс — само за да ви кажа що за човек сте. Вие сте от най-лошият сорт измамници на този свят. Не зная дори дали такива като Мърдл не са за предпочитане пред вас, макар че добре пострадах и от двамата. Вие сте вадидушник с маска, изнудвач, кожодер, изстисквач с чужди ръце. Вие сте филантропичен подлец. Мръсен измамник.
(Повторението на номера с юмрука тук бе посрещнато с бурен смях.)
— Попитайте тези хора кой е коравосърдечният човек тук. Вярвам, че ще ви кажат — Панкс.
Това бе потвърдено с възгласи: „Разбира се“ и „Вярно!“
— Но аз ви казвам, добри хора — Казби е… Този куп от кротост, тази буца от любов, този бутилковозелен хильо — той е вашият вадидушник! — каза Панкс. — Ако искате да видите човека, който би ви одрал живи — ето го! Не го търсете у мене, с моите тридесет шилинга на седмица, но го търсете у Казби — с неговия не зная какъв годишен доход!
— Вярно! — извикаха няколко гласа. — Чуйте мистър Панкс!
— Да чуят мистър Панкс ли? — извика този джентълмен (след като повтори успешния номер). — Да, и аз така мисля. Май вече е време да чуете мистър Панкс. Тази вечер мистър Панкс нарочно слезе в двора, за да го чуете. Панкс е само ножицата, а ето кой ви стриже.
Ако да не бяха дългите бели, копринени къдрици и широкополата шапка, публиката щеше да премине на страната на Панкс като един човек.
— Ето ключа, който подкарва латерната да засвири. А песента е все една и съща — и името x е мелѝ, мелѝ, мелѝ. Ето ви стопанина, а ето го и слугата му. Ами че, добри ми люде, като го гледате да минава така плавно през двора, като заспал пумпал, и когато идвате при него да се оплачете от слугата му, вие не знаете какъв лъжец е господарят! Защо, мислите, той се явява пред вас тази вечер — ами за да падне върху мене цялата вина в понеделник! А какво ще речете за това, че ме изпече на ръжен тази вечер, защото не ви изстисквам достатъчно? А какво ще си помислите, ако ви кажа, че тази вечер имам специално нареждане да ви изстискам до последна капка в понеделник?
В отговор се чуха възгласи: „Срам!“, „Подлост!“
— Подлост ли? — изпръхтя Панкс. — Да, и на мен се струва така. Такива като Казби принадлежат към най-мръсната пасмина на света. За мизерни заплати те си наемат ратаи да им вършат онова, което те се срамуват и боят да извършат сами, и се преструват, че не го вършат, но за което няма да те оставят на мира, докато не им го извършиш. Внушават ви да обвинявате само ратаите им, а към тях да изпитвате доверие. Ами че най-долният на вид измамник в града, който ви мами за осемнадесет шилинга, не може и да се сравни по безчестие с фирмата „Главата на Казби“.
Викове: „Вярно!“ и „Наистина не може!“
— И вижте още каква ви е ползата от тези хора — рече Панкс. — Вижте каква ви е ползата от тези ценни спящи пумпали, които се въртят така гладко около вас, че не можете да видите шарките по тях, нито пък кухината в тях. Сега искам да привлека вниманието ви към себе си за миг. Аз не съм от приятните хора, зная си го.
Слушателите се раздвоиха по тази точка; по-безкомпромисните извикаха: „Да, така е!“, а по-учтивите: „Не, не е вярно.“
— Изобщо — каза мистър Панкс — аз съм сух, неприветлив, мрачен влекач и изстисквач. Ето какъв е вашият покорен слуга. Ето ви портрета му в пълна величина, нарисуван саморъчно и представен пред вас с гарантирана прилика. Но какъв може да бъде човекът при такъв господар? Какво може да се очаква от него? Намирал ли е някой варено овнешко и капри-сос в кокосов орех?
От бързия им отговор се разбра, че никой от кървящите сърца не бе намирал.
— Е — каза мистър Панкс, — също няма да намерите приятни качества в ратай като мене при такива господари. Ратай съм от детство. И какъв бе животът ми? Трепане и бъхтене, трепане и бъхтене, върти колелото, върти колелото! Не бях приятен на себе си и не може да съм бил приятен и за другите. Ако в десет години веднаж му донесях един шилинг по-малко на седмицата — този измамник ми плащаше един шилинг по-малко на седмицата; ако можеше да си намери друг така полезен ратай — за шест пенса по-евтино, той би го взел на мястото ми за шест пенса по-евтино. Това е то покупко-продажба! Установени принципи! Чудесна фирма е „Главата на Казби“ — каза мистър Панкс и я изгледа с чувство, много различно от възхищение, — но истинското име на фирмата е „Ръцете на измамата“. Мотото му е: „Изстисквай, колкото можеш!“ Има ли тук някой джентълмен, който да е запознат с граматиката? — прекъсна се мистър Панкс и се огледа.