При първото сътресение след смъртта на мистър Мърдл много високопоставени личности не можеха да решат дали да обърнат гръб на мисис Мърдл, или да я утешават. Тъй като им се видя изгодно обаче за оправдание на собствената им заблуда да я признаят за жестоко измамена, те любезно я приеха и продължиха връзките си с нея. Следователно мисис Мърдл, като модерна и благовъзпитана жена, станала жертва на хитростите на вулгарен простак (защото мистър Мърдл бе разкрит като простак от глава до пети, щом се разкри състоянието на джоба му), трябваше да бъде активно подкрепяна от своя кръг в интерес на самия кръг. Тя отвърна на тази преданост, като даде да се разбере, че е по-разярена от всеки друг срещу престъпната сянка на покойника. Общо взето, като умна жена, тя излезе от огъня невредима и отново си заживя чудесно.
Постът на мистър Спарклър за щастие се оказа от онези лавици, на които джентълмените биват скътани за цял живот, освен ако се появи повод да ги качат с Барнакловия подемен кран на по-висока и доходна лавица. И така този патриотичен служител остана верен на своето знаме (знаме на четирите заплати) и го държеше заковано на мачтата като истински Нелсон. От плодовете на неговото безстрашие мисис Спарклър и мисис Мърдл, които живееха на различни етажи в аристократичен малък храм на неудобствата, в който миризмата от онзиденшната супа и конете беше така постоянна, както смъртта е за човека, се въоръжиха за борба в обществото като заклети врагове. И малката Дорит, като виждаше как се развиват работите, не можеше да не се пита тревожно в кой ли затънтен ъгъл на това благородно домакинство постепенно ще бъдат натикани децата на Фани и кой ли ще поеме грижата за тези неродени жертви.
Тъй като Артър беше твърде болен, за да се споделят с него вълнуващи и тревожни въпроси, а подобрението му до голяма степен зависеше от покоя, така нужен за слабостта му, единственото място, откъдето малката Дорит можеше да черпи подкрепа през този тежък период, беше мистър Мийгълс. Той беше още в чужбина, но тя му бе писала, чрез дъщеря му, веднага щом видя Артър в Маршалси, а и след това, като споделяше с него главните си тревоги и най-вече една от тях. На тази именно се дължеше и продължителното отсъствие на мистър Мийгълс в чужбина, вместо да бъде в Маршалси.
Без да разкрива истинския характер на документите, които бяха попаднали в ръцете на Риго, малката Дорит беше доверила на мистър Мийгълс историята в общи черти и му беше разказала за съдбата на мошеника. Старият опит на предпазливост, придобит от времето на везните и лопатката, веднага подсказа на мистър Мийгълс, че е много важно да си възвърнат оригиналните документи. Затова той отговори на малката Дорит, че намира основателна загрижеността й по въпроса, и прибави, че няма да се върне в Англия, докато не направи опит да ги издири.
По това време мистър Хенри Гауън бе решил, че не му е приятно да се среща с тези Мийгълсовци. Той беше така внимателен да не дава никакви нареждания на жена си в този смисъл, но спомена на мистър Мийгълс, че личното му впечатление е, че не се разбират и затова ще е по-добре, ако учтиво и без никакви сцени и прочие се съгласят, че са чудесни хора, но по-добре да не се срещат. Бедният мистър Мийгълс, който виждаше, че не допринася за щастието на дъщеря си, като се оставя да бъде постоянно обиждан в присъствието й, рече: „Добре, Хенри! Ти си съпруг на моята рожба, ти ме измести от сърцето й и това е естествено; щом го желаеш, добре!“ Това споразумение донесе още една изгода, която може би Хенри Гауън не беше предвидил, а именно, че мистър и мисис Мийгълс сега бяха още по-щедри към дъщеря си, откакто започнаха да поддържат връзки само с нея и детето; по този начин неговата възвишена душа се намери с повече пари, без да се чувствува унизена от необходимостта да знае откъде идат те.