— Е? Господи боже! — рече мистър Мийгълс. — Не е мис Дорит! Ха, майко, погледни! Тетикоръм!
Беше тя самата и в ръцете си държеше желязна кутия. Също такава кутия Ефри беше видяла в първото си съновидение под мишницата на двойника, който я изнесе от къщи посред нощ. Тази кутия Тетикоръм сега сложи на пода до краката на стария си господар, падна на колене и започна да си бие ръцете в нея и да вика полуекзалтирано и полуотчаяно през смях и сълзи:
— Прости ми, скъпи господарю, приемете ме пак, мила господарке, ето кутията!
— Тети! — извика мистър Мийгълс.
— Това, което искахте! — каза Тетикоръм. — Ето го! Затвориха ме в другата стая, да не ви видя. Чух, като я питахте за кутията. Чух я, като каза, че не е у нея, а бях там, когато той я остави, и я взех, когато тя си легна, и я изнесох. Ето ви я.
— Но, мило момиче — извика мистър Мийгълс, още по-задъхан от преди, — как прекоси канала?
— Дойдох в кораба с вас. Седях загърната на другия край. Когато взехте карета на пристанището, аз взех друга карета и ви проследих дотук. Тя нямаше никога да ви я даде, след като казахте, че я търсят; по-скоро щеше да я хвърли в морето или да я изгори. Но ето ви я!
О, какъв възторг и плам имаше в това: „Ето ви я!“
— Тя никак не искаше да я държи, това трябва да го кажа за нейно оправдание, но той я остави и съм убедена, че след вашите думи и след като отрече, че е у нея, тя никога нямаше да я предаде. Но ето я! Мили господарю, мила господарке, приемете ме отново и ми върнете скъпото старо име! Нека тази кутия се застъпи за мене. Ето я!
Татко и мама Мийгълс никога не бяха носили така заслужено тези названия, както когато отново взеха под покровителството си вироглавата си питомница.
— О, колко бях нещастна! — извика Тетикоръм и се разплака много по-горчиво, след като й простиха, отколкото преди. — Така нещастна и така се разкайвах! Боях се от нея още откакто я видях за пръв път. Знаех, че има власт над мене, защото разбираше така добре лошото у мене. Това беше някаква лудост и тя можеше да я предизвиква, когато пожелае. Когато бях в това състояние, все си мислех, че хората са против мене поради произхода ми: и колкото по-мили бяха към мене, толкова по̀ ги обвинявах. Изкарвах, че тържествуват над мене и че искат да ме накарат да им завиждам, когато зная — когато дори тогава съзнавах, че и през ума не им минаваше такова нещо. И красивата ми млада господарка не е така щастлива, както трябваше да бъде, а аз я напуснах! За каква грубиянка и мерзавка сигурно ме мисли! Но вие ще кажете една добра дума за мене и ще я помолите да ми прости като вас, нали? Защото вече не съм така лоша като преди — молеше се Тетикоръм. — Аз пак съм си лоша, но наистина не толкова, колкото преди. Като имах през цялото това време мис Уейд пред очите си, като че ли виждах себе си по-възрастна — да обръщам всичко наопаки и да извъртам всичко добро на лошо. Гледах я през цялото време как не изпитва друго удоволствие, освен да ме поддържа нещастна, подозрителна и да ме кара да се измъчвам като нея. А не й беше много трудно да постигне това — извика Тетикоръм със заключителен изблик на скръб, — защото бях така лоша, че повече не може да бъде. Само искам да кажа, че след всичкото, което преживях, надявам се, че вече никога няма да бъда чак толкова лоша и че малко по малко ще стана по-добра. Ще полагам голямо усилие и няма да спирам на двадесет и пет, сър. Ще броя двадесет и пет пъти по сто и двадесет и пет пъти по хиляда.
Вратата се отвори повторно, Тетикоръм се успокои и малката Дорит влезе. Мистър Мийгълс подаде кутията радостен и горд и нейното лице просия от щастие и радост. Тайната вече беше осигурена. Тя можеше да скрие от него своята част от тайната; той не бива никога да узнае за нейната загуба; когато му дойде времето, той щеше да узнае онази част, която беше от значение за него, но никога няма да узнае онова, което се отнася само до нея. То беше вече минало, съвсем забравено и съвсем простено.
— Сега, мила мис Дорит — каза мистър Мийгълс, — аз съм делови човек, или поне бях, и в качеството на такъв, ще си взема мерките веднага. Дали не ще е по-добре да се видя с Артър още тази вечер?
— Струва ми се, по-добре да не е тази вечер. Ще отида в стаята му да видя как се чувствува. Но мисля, че е по-добре да не го виждате тази вечер.
— И аз съм твърде склонен към вашето мнение, мила — каза мистър Мийгълс, — и затова останах в тази мрачна стая, а не отидох при него. Тогава вероятно ще го видя малко по-късно. Но ще обясня какво искам да кажа, когато се върнете.