— Сбогом, добрий ми Джон! Дано живееш щастливо, мили!
Тогава те се изкачиха по стъпалата на съседната църква и застанаха пред олтара, където Дениъл Дойс ги чакаше в ролята си на баща. Там беше и старият приятел на малката Дорит, който някога я бе приютил и й бе дал погребалния дневник за възглавница, сега изпълнен с възторг, че се е върнала да се венчае при тях.
И те се венчаха, огрени от слънчевите лъчи, които минаваха през тялото на Спасителя, нарисувано на прозореца. И отидоха в същата стая, където малката Дорит беше преспала след забавата, за да подпишат брачния договор. А на вратата надничаше мистър Панкс (определен за главен чиновник при Дойс и Кленъм, а по-късно и съдружник във фирмата), който от подпалвач се бе превърнал в мирен гражданин и галантно бе уловил под ръка от едната си страна Флора, от другата — Меги, а зад тях на заден план бяха Джон Чивъри и баща му и други тъмничари, пристигнали по случая и зарязали Маршалси заради щастливото му чедо. У Флора не се забелязваха никакви признаци на оттегляне от живота, въпреки недавнашната й декларация, а напротив, тя беше много елегантна и изпитваше голямо удоволствие от церемонията, въпреки че проявяваше доста голямо възбуждение.
Старият приятел на малката Дорит държа мастилницата, докато тя си подпише името, а чиновникът се поспря, като сваляше бялата дреха на свещеника, и всичките свидетели наблюдаваха с особен интерес.
— Защото, виждате ли — каза старият приятел на малката Дорит, — тази млада девойка спада към нашите рядкости и сега вече влезе в третия том на нашите регистри. Рождението й е вписано в първия том, тя преспа на този под тук, положила хубавата си главица на втория том, и сега вписва името си като невеста в третия том.
Всички отстъпиха да сторят път след подписването на договора и малката Дорит и съпругът й излязоха от църквата сами. За миг те се поспряха на стъпалата пред входа да погледат ведрия изглед на улицата, обляна от лъчите на яркото есенно слънце, и тогава се отправиха надолу по стъпалата.
Отправиха се към скромен, полезен и щастлив живот. Отправиха се да дадат същите майчини грижи на Фанините изоставени деца както на своите, та да може майка им да се движи вечно в обществото. Отправиха се да дадат в продължение на още няколко години нежна милосърдна сестра на Тип, който никак не се безпокоеше, че изисква твърде много от нея в замяна на богатството, което би й оставил, ако го имаше, и който на драго сърце затвори очите си за Маршалси и всичките му проклети последици. Те навлязоха тихо в шумните улици, неразделни и щастливи; и докато преминаваха така през слънце и сянка, шумящите и нетърпеливите, високомерните и бързите, и суетните се вайкаха и ядосваха и вдигаха обичайната си врява.