Като сравнявам малката Фадет с полско щурче, трябва да ви кажа, че тя не беше хубава, защото клетото полско щурче е по-грозно от домашните щурчета. И все пак, ако като дете сте играли с някое щурче и сте го ядосвали, а то е свирело в дървената ви обувка, ще си спомните, че никак не изглежда глупаво и по-скоро предизвиква смях, отколкото гняв. Тъй че и децата от Кос, които не са по-глупави от другите, винаги откриват приликите и правят сравнения; те наричаха малката Фадет щурче, когато искаха да я ядосат, а понякога и от приятелско чувство, защото малко се страхуваха от хитростта й, но не я мразеха — тя им разказваше най-различни приказки и умееше да измисля нови игри.
От всички тези обяснения щях да забравя да кажа името, което тя беше получила при кръщенето си и което по-нататък може би бихте пожелали да узнаете. Тя се наричаше Франсоаз, а баба й я наричаше Фаншон.
Понеже открай време между хората от Близначницата и баба Фаде имаше свади, близнаците не разговаряха с малката Фадет и я избягваха; никога не играеха нито с нея, нито с малкия й брат Скакалеца, който беше по-слаб и по-хитър и от нея, постоянно се държеше за полите й и се сърдеше, когато тя тичаше и не го дочакваше; тогава, ядосан от подигравките й, я замеряше с камъни, по този начин и той неволно я ядосваше, защото по природа тя всъщност беше весела и обичаше да се смее. Но всички мислеха толкова лоши неща за баба Фаде, че някои хора, като татко Барбо например, си въобразяваха, че дружбата с Щурчето и Скакалеца може да донесе нещастие. Въпреки това близнаците й говореха, защото не бяха срамежливи, и малката Фадет не пропускаше случая да им подхвърля разни закачки и смешки, щом ги видеше.
IX
И тъй клетият Ландри се обърна ядосано и видя малката Фадет, а близо до нея Жане Скакалеца, който накуцваше, защото беше кривокрак от рождение. Ландри не й обърна внимание и продължи пътя си, защото никак не му беше до смях, но Фадет го потупа по другото рамо.
— В устата на вълка, на вълка! Лошият близнак, половин момче, загубило другата си половина!
Тогава Ландри, който не беше разположен нито да го обиждат, нито да го закачат, се обърна рязко и понечи да удари малката Фадет; тя щеше да изпита юмрука му, ако не се беше измъкнала, защото той беше петнадесетгодишен и имаше здрава ръка, а тя беше четиринадесетгодишна и беше тъй дребничка и слаба, че никой не би могъл да й даде и дванадесет. Сякаш щеше да се счупи, ако някой я докосне.
Но беше много съобразителна и пъргава, затова не дочака удара; липсата на сила си наваксваше с бързина и хитрост. Отскокна ловко встрани, тъй че Ландри едва не удари ръката и носа си в едно голямо дърво.
— Лошо Щурче — каза тогава ядосано той, — ти сигурно нямаш сърце, щом можеш да ме дразниш, след като ми е толкова мъчно. Отдавна ме предизвикваш, като ме наричаш половин момче, но сега ми иде да ви разчекна — и тебе, и този грозен Скакалец, за да видя дали от двама ви ще излезе четвъртина свястна порция.
— Тъй де, хубаво близначе от Близначницата, господар на лъката от брега на реката — продължи да се кикоти малката Фадет, — много сте глупав да се карате с мен, след като мога да ви кажа новини от вашия брат и да ви покажа къде е той…
— Това е съвсем друго — омекна веднага Ландри. — Ако знаеш, Фадет, кажи ми, много ще бъда доволен.
— Нито Фадет, нито Щурчето вече ще ви помогнат — каза момиченцето. — Вие ми наговорихте сума глупости и щяхте да ме ударите, ако не бяхте толкова тежкоподвижен и непохватен. Търсете си сам вашия загубен брат, щом сте толкова многознаен!
— Аз наистина съм глупав, че те слушам, лошо момиче! — обърна й гръб Ландри и си тръгна. — Ти знаеш къде е брат ми, колкото и аз, пък и не те бива повече от баба ти, която е стара лъжла и никаквица!
Но малката Фадет, влачейки с една ръка Скакалеца, който бе успял да я улови и да увисне на мръсната и пола, тръгна след Ландри, все така кикотейки се и повтаряйки, че никога няма да намери брат си. Понеже не можеше да се отърве от нея и си помисли, че баба й и тя може би са в състояние да му попречат да намери Силвине, като направят някаква магия или се споразумеят с нощния дух на реката, Ландри реши да се върне в къщи.
Малката Фадет го последва до оградата на ливадата и когато той я прескочи, кацна като сврака на дървените преградки и закрещя: