— Сбогом, хубаво близначе без сърце, което зарязва братчето си! Ще има много да го чакаш на вечеря. Няма да го видиш нито днес, нито утре, защото той стои там неподвижен като камък, а ето че се задава буря. Още тази нощ в реката ще нападат дървета и тя ще отнесе Силвине толкова далеч-далеч, че никога няма да го видиш вече.
Студена пот обля Ландри, като слушаше тези злобни приказки. Той не вярваше нито на една дума, но семейство Фаде се славеше, че има спогодба с дявола, затова не беше спокоен.
— Хайде, Фаншон — каза Ландри, като се спря, — ще ме оставиш ли, или няма да ме оставиш на мира. Знаеш ли наистина нещо за брат ми?
— А какво ще ми дадеш, ако го намеря, преди да завали дъждът? — запита Фадет, като се изправи на оградата и разпери ръце, сякаш ще отлети.
Ландри се чудеше какво да й обещае и започна да мисли, че тя иска да го дразни, за да му измъкне пари. Но вятърът, свистящ в дърветата, и гръмотевицата, която започваше да тътне, го накараха да потрепери от страх. Не се боеше от бурята, но все пак тя се зададе изведнъж, по някакъв странен начин. Възможно е Ландри, както беше угрижен, да не бе забелязал, че от два часа в дъното на долината се трупат облаци; той усети бурята, когато малката Фадет му каза, че тя идва и полата й изведнъж се изду, а грозните й черни коси, висящи изпод винаги зле завързаната й забрадка, щръкнаха като четина. Един пристъп на вятъра отнесе каскета на Скакалеца, Ландри едва задържа шапката си. За две минути небето почерня, а Фадет все още изправена на оградата, му се стори два пъти по-голяма от друг път. Тогава, трябва да признаем, Ландри се изплаши.
— Фаншон — каза той, — предавам се, ако върнеш брат ми. Може би си го видяла, може би знаеш къде е. Бъди добро момиче, не зная какво удоволствие ти доставя моята мъка. Покажи, че имаш добро сърце, и тогава ще повярвам, че струваш много повече, отколкото всички мислят, като те гледат и слушат приказките ти.
— А защо да бъда добро момиче — запита тя, — след като ти се отнасяш зле към мене, а аз не съм ти направила нищо лошо. Защо да бъда добра с двама близнаци, които ми се надуват като петли и никога не са ми казали една свястна дума?
— Хайде, Фадет — помоли Ландри, — искаш да ти обещая нещо, кажи бързо какво е то и ще ти го дам. Искаш ли новия ми нож?
— Я го покажи — скочи като жаба до него Фадет.
И като видя ножа, който не беше лош и за който кръстникът на Ландри беше платил десет су на последния панаир, тя се изкуши за миг. Но скоро това й се стори малко и попита дали няма да й даде малката бяла кокошка, голяма колкото гълъб, с перушина чак до пръстите.
— Не мога да ти обещая бялата кокошка, защото тя е на майка ми — отговори Ландри, — но ти обещавам да я поискам за тебе и сигурен съм, че мама няма да откаже, защото ще бъде доволна, ако намеря Силвине, така че нищо няма да й досвидее, за да ти се изплати.
— Виж ти — каза малката Фадет, — ами ако поискам вашата козичка с черната муцунка, стрина Барбо ще ми я даде ли?
— Боже мой, боже мой, колко бавно решаваш, Фаншон. Слушай какво ще ти кажа: само едно е важно — ако брат ми е в опасност и ти ме заведеш при него, няма в нашия дом кокошка или пиле, коза или козленце, които баща ми и майка ми, сигурен съм в това, не биха ти дали от благодарност.
— Е, добре, ще видим, Ландри — каза малката Фадет, като протегна сухата си ръка на момчето; те се ръкуваха в знак, че са се спогодили, и той потрепери, защото в този миг очите й горяха тъй, сякаш пред него беше самият нощен дух. — Сега няма да ти кажа какво искам от тебе, защото може би и аз не знам какво ми се иска. Но запомни добре, че в този час си ми дал обещание и ако измениш на думата си, ще кажа на всички да не вярват на Ландри. Слагам точка тук и не забравяй, че ще те оставя на мира до деня, когато реша да те помоля за нещо, а ти трябва да го изпълниш без забава и без съжаление.
— На добър час, Фадет! Разбрано. Обещано — каза Ландри и й подаде ръка.
— Хайде — каза тя гордо и самодоволно, — върни се сега към реката и слизай, докато чуеш блеене. Където видиш сиво агне, ще видиш и брат си. Ако не стане, както ти казвам, освобождавам те от думата ти.
И Щурчето помъкна Скакалеца, без да му обръща внимание, че протестира и се извива като змиорка в ръцете му, и скочи в храстите, тъй че Ландри нито ги видя, нито ги чу, сякаш беше сънувал. Не губи повече време да се пита дали малката Фадет му се е подиграла или не. Изтича бързо до ливадата с тръстиките и стигна до лъката. Смяташе да я подмине, без да оглежда мястото, убеден, че Силвине не е там, когато изведнъж чу блеене. „Боже господи — помисли си той, — ето че момичето правилно ми предрече. Чувам агнето, значи, и брат ми е там. Но дали е жив или мъртъв?“